Кристина Скай - Открадни сърцето ми

— Най-после се събудихте, скъпа моя.

Беше властният глас на херцогиня Кранфорд.

— Доста ни притеснихте там на улицата. Никога не съм виждала принца така разтревожен. Но нямам намерение да ви бърборя. Нуждаете се от почивка.

— Но…

Силвър се опита да седне.

— Брам! Къде е брат ми?

— В безопасност е с Индия и Иън, брат й. Отвлякох и двама ви, както виждате. Тръгнали сме към имението ни, където ще почивате, докато се уверя, че сте се възстановили.

Силвър се ядоса от своеволието на старата дама, нов същото време в очите й напираха сълзи от проявена та загриженост.

Тя се усмихна неуверено.

— Не съм ви молила за това, Ваша светлост, но не бих казала, че щеше да ми бъде приятно да лежа на улицата и да ме зяпат толкова хора.

Херцогинята присви очи.

— А тази работа, за която говорехте?

Силвър си помисли за документите в джоба си.

— Справихме се добре, но ние наистина не трябва…

— Тихо! Всичко е решено.

— Не мога да остана. Брат ми и аз трябва да се погрижим за толкова много неща. И Брам…

Херцогинята я бутна обратно върху меките възглавници.

— Той се чувства чудесно. Язди напред и в този момент сигурно запознава Индия и Иън с дивия живот в Норфък.

Силвър се засмя.

— Непослушно дете. Но е много образован ботаник.

— Той много ни забавлява. Най-вече Индия, за което съм много благодарна. Напоследък тя се е променила, откакто…

Херцогинята млъкна, а лицето й се натъжи.

— Но, скъпа, аз пак се разбъбрих. Затворете си очите. След по-малко от час ще бъдем в Суолоу Хил.

Както и предполагаше херцогинята, в това време Брам яздеше една кротка кобила и разказваше на двамата си компаньони случката в Кингс Лин.

— Те бяха като истински бойци. Толкова млади, а се биеха по-добре от мен.

— Да благодарим на Бога за това — разтревожено каза Индия Деламиър. — Ако онова момче не бе успяло да отвлече вниманието на кочияша, сестра ти щеше да бъде прегазена. Ако не ме сметнеш за непростимо любопитна, бих искала да знам какво я накара да стои там. Тя наистина е упорита и независима, но това не мога да го разбера.

Брам се изчерви от неудобство.

— Нямам право да кажа.

Ездачът отляво на Брам се засмя. Иън Деламиър, граф Данууд, току що се бе върнал от Испания, където служеше като един от адютантите на Уелингтън.

— Откажи се, Индия. Момчето ни предупреди да не засягаме тази тема и не е хубаво да любопитстваме повече.

— Нищо подобно! Колко съм груб след цялата ви любезност! — смутолеви Брам.

— Изобщо не е любезност — каза засмяно Иън. — Баба има страшен апетит към сватовничеството и сестра ти представлява ценен кандидат.

Индия също се засмя.

— Направо си ужасен, Иън. Какво ще си помисли за нас младият Брандън?

— Мисля, че съм късметлия, че се запознах с вас — промърмори смутено той, изчервил се до уши.

Виждайки притеснението му, Индия любезно погледна настрани, а Иън започна да разказва любопитна случка от военния живот.

Докато стигнаха до имението, тримата вече бяха приятели.

— Какво, за Бога, е ставало тук?

Люс стоеше насред Кинг Стрийт и се взираше в буретата, разпръснати около полупразния фургон. Следейки пресните следи от конски копита, двамата с Кор стигнаха до Кингс Лин.

Конър изглеждаше замислен.

— Чух всякакви невероятни истории — от приказки за нападение на французите до опит за похищение над принца регент. Нищо не разбирам. Най-правдоподобното обяснение беше, че едно селско момиче е стояло посред улицата с пистолет в ръка и е било нападнато.

При тези думи Люс изтръпна. Познаваше само една жена, за която можеше да се отнася това. Но сигурно е беше вярно. Щеше да я открие до някоя витрина или да пие чай в елегантния „Гилдхол“. Със сигурност не можеше да бъде уцелена от куршума нападателите. Поне така се надяваше Люс.

Нещо безпокоеше Брам през целия следобед. Беше свързано с мъжа до него, широкоплещест, със силните и хладни сиви очи.

Братът на Индия обаче не изпускаше нищо.

— Изглеждаш притеснен, Брандън. Да не би да съм причина за това?

— Ни най-малко. Просто ми приличаш на някого, но не мога да кажа на кого, дори да ме обесят.

Иън Деламиър сви рамене. — Изглежда, лицето ми е такова. Често ме бъркат с някого в Испания и не винаги е приятно.

— О, Иън, не ми казвай, че са те сбъркали с някой конекрадец или предател! — каза Индия.

За момент в очите на брат й премина сянка, но тя изчезна бързо и Брам си помисли, че си е въобразил.

— Индия, ставаш досадна. Не бива да бъдеш толкова любопитна. Мъжете не харесват това.