Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Иън, изглежда, се освободи от горчивите спомени.

— Боя се, че е така. Изчезна преди няколко години. Родителите ни го търсиха навсякъде и с всички средства, но напразно. Мислим, че е станал жертва на банда престъпници и… Беше трудно за всички ни, но най-вече за Индия. Те бяха много близки. Като че ли съществуваше някаква особена връзка между тях.

Докато той говореше, Силвър усети как нещо я стяга в гърдите. Трудно й беше да се концентрира. В ушите й звучаха само думите на Иън.

Изчезна преди няколко години.

Не беше намерен… не беше намерен…

— Беше непростимо от моя страна — каза Брам. Изглеждаше много нещастен. — Не трябваше да задавам подобен въпрос. — Той пъхна юмруци в джобовете си и без да иска, събори на пода бележника си, който беше на канапето до него.

Иън се наведе да го вдигне. Беше изпаднала цялата флора и фауна, която момчето съхраняваше вътре. Докато той разглеждаше нещата, случайно попадна на скица на мъж, направена преди няколко дни.

Иън се вкамени, впил поглед в рисунката. По красивото му лице се четеше объркване, недоумение и гняв.

— Мили Боже, възможно ли е да е жив и ти да си го виждал?

Главата на Силвър забуча. Гърлото й се стегна. Опита се да се изправи на крака, но те не я държаха.

— Този мъж… е брат ви?

Иън мрачно кимна.

— Люс — прошепна тя, учудено, ядосано. — Защо не ми каза?

Иън стисна юмруци, като че ли се бореше със станалото чудо.

— Брат ми. Люсиен Рийд Тиберий Фицджералд Деламиър, херцог на Данууд и Хартингдейл. Не сме го виждали, откакто изчезна една вечер на път за клуба си — каза той и погледна сурово Брам и Силвър. — А сега вие двамата ще ми кажете какво, по дяволите, означава всичко това?

Силвър не чу повече. Стаята се завъртя около нея.

О, Люс! Глупако! Колко много неща си захвърлил заради честта си! И колко много те обичат те!

Ала сега всичко се променяше. Най-големият син на херцога на Девънхам бе недостижим за нея, независимо, че си играеше на разбойник.

Всичко приключи.

С тези страшни мисли в главата Силвър се олюля и се строполи на скъпия персийски килим.

Когато дойде на себе си в главата й цареше хаос. Наоколо се носеха гласове, в коридора кънтяха стъпки.

Силвър стисна глава, борейки се с болката, причинена от нахлулия спомен. Люс…

Сега знаеше и останалата част от името му.

Люсиен Деламиър.

Маркиз на Данууд и Хартингдейл.

Та той беше наследникът на херцогство Девънхам!

Тя отвори очи и видя разтревоженото лице на Иън.

— Надявам се да ми простите, госпожице Сейнт Клеър. Казах ужасни неща. Единственото ми оправдание е, че бях смаян и не можех да повярвам. Всички се бяхме отказали да се надяваме да го видим отново, всички освен Индия.

Силвър преглътна сълзите си. Сега разбираше защо лицето на Иън й изглеждаше толкова познато. Високи те скули, чувствено извитата долна устна.

— Няма нужда да обяснявате — тихо каза тя. — За вас това сигурно е било ужасен шок.

— Това не е извинение за отвратителната ми грубост. Надявам се, че вие и брат ви ще ми простите.

— Да, но не и аз.

Силвър вдигна поглед и видя херцогинята, застанала зад Иън. В очите й блестяха сълзи.

— Маниерите ти са като на шимпанзе, Иън. А сега се махайте. И двамата. Искам да кажа няколко думи на госпожица Сейнт Клеър. Насаме.

— Много добре. Мисля, че младият господар Брандън с удоволствие би разгледал нашата оранжерия, прочута в областта. Е, ние тръгваме.

Иън и баба му си размениха многозначителни погледи, преди двамата с Брам да излязат.

Херцогинята седна до Силвър. Гърбът й беше изправен, а ръцете й се движеха неспокойно по облегалките на стола.

— Значи го обичаш, така ли?

Прямотата и интимността на въпроса оставиха Силвър без дъх. Бузите й пламнаха. Толкова ли беше очевидно?

— Много е сложно, Ваша светлост.

— Любовта винаги е сложна, скъпа моя — нежно каза старата дама. — А възмутителният ми внук, той обича ли те?

Лека усмивка заигра на устните на Силвър.

— Той стигна много далече, за да ме увери, че е така, Ваша светлост.

— Тогава това е първият път, когато момчето е показало здрав разум — каза херцогинята и стисна ръката на Силвър. — От момента, в който видях тебе и брат ти, знаех, че нещо особено ще се случи, че Люс с някъде наблизо.

Тя изтри очите си и се прокашля.

— Значи наистина е жив. Как изглежда? Говори ли за нас? Защо никога не се опита да ни се обади? Къде е той, дяволите да го вземат?