Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Разбойникът огледа помещението. Рядко идваше тук, воден повече от страст към информацията за богати посетители, отколкото към женска компания. Когато се появяваше, стоеше близо до задния вход, за да се увери, че не го следят.

Блакууд продължи да наблюдава как Шерингвейл се приближава до новата си жертва, този път стройна жена с черен воал и черна рокля. Вдовица все още в траур? Мътните го взели!

После Блакууд присви очи.

Вдовица ли? Тази, за която бе чул, го търсеше из целия град.

Имаше нещо в начина, но който жената стискаше чантичката си. Имаше нещо в начина, по който се обърна, и без да трепне, огледа преследвача си.

Не беше невъзможно! Но докато си казваше това,Блакууд видя как Шерингвейл сграбчи рамото на жертвата си и я затегли към задните стълби, които водеха към стаите.

За Бога, жената се съпротивляваше! Но това беше тя, жената, която бе спасил миналата нощ в пустошта!Жената, която не можеше да изхвърли от мислите си. Какво правеше тя тук?

Намръщен, той си сложи маската и се отправи към задните стълби. Долавяше натрапчивото й ухание във въздуха, смес от рози и лавандула.

Ляво кроше и удар в стомаха щяха чудесно да свършат работа, реши Блакууд, докато изкачваше стъпалата по две наведнъж. Мисълта да спаси честта на една дама, го привличаше.

Но когато изкачи стълбите, Блакууд внезапно сиря, и се втренчи безмълвно в пода, където лежеше Шерингвейл, свил се от болка.

Жената в черно оправяше полите си.

— Какво направи, застреля ли го?Жената вдигна поглед изненадано.

— Най-после! Търсих те навсякъде.

Блакууд поклати глава.

— Не трябваше да идваш тук. Не е място за тебе. Какво му се случи? Да не би да се е спънал и паднал?

Силвър сви рамене.

— Ритнах го в деликатната област.

Блакууд знаеше всичко за тази деликатна област. Тя доста го измъчваше в момента.

— Ти… го ритна?

— Чичо ми казваше, че трябва да знам за тези работи. Аз обаче не знаех, че бедният човек ще страда толкова.

— Така ли?

— Разбира се. Освен това да нападаш невъоръжен човек, е много унизително.

Междувременно Шерингвейл бе започнал да се светява. Блакууд го погледна и изруга.

— О, Боже, нещо лошо ли направих?

— Всичко е наред, надявам се. И се съмнявам, че „бедният човек“ ще бъде много доволен, когато дойде на себе си — сухо каза разбойникът.

Силвър прехапа устни.

— Не, предполагам.

— И така, скъпа моя, да чуем защо си искала да ме видиш. Чух, че една вдовица ме е търсила из целия град, но никога не съм си помислял, че може да си ти. А и нито за секунда не съм повярвал на брътвежите за наследството. Какво толкова важно има, та си тръгнала да ме издирваш из целия Кингсдън Крос?

— Трябва ми усамотено място, за да можем спокойно да го обсъдим.

— Може би аз не искам да говоря. Може би не съм дошъл тук за разговори.

В този момент Блакууд си припомни защо беше дошъл. По дяволите, та той се опитваше да я забрави. Огъня й. Натрапчивото й ухание.

Мътните го взели, ето че пак започваше!

По задните стълби отекнаха стъпки. Появи се сър Чарлз Милбанк с жена под ръка.

Мърморейки, разбойникът сграбчи пленницата си и я задърпа по коридора.

— Къде ме водиш…

— Млъкни!

— Пусни ме! — изсъска Силвър.

В края на коридора Блакууд намери отворена врата. Той бутна вътре беснеещата „вдовица“ и затвори вратата.

— Какво си мислиш, че правиш?

— Опитвам се да намеря безопасно място за разговор. Нали дойде да говорим, скъпа? — Сега Блакууд беше наистина ядосан. Беше му съсипала вечерта. Беше на път да я забрави, а сега това бе невъзможно. Как можеше да забрави такива очи? А ароматът й? Напомняше му за нежни лета от младостта му, за лениви следобеди и кадифени залези, за розите, които майка му береше и подреждаше в гостната на Суолоу Хил. Трудному беше да отмести очи от стегната дреха, опъната върху пълната й гръд. Стори му се, че вижда твърдите й малки зърна. Как успя тази жена да му влезе под кожата?!

— Защо просто не си тръгнеш? — попита той с глас, станал дрезгав от надигащото се желание.

— Не мога. Още не. Не и докато не си свърша работата тук.

— Работа ли? Каква работа?

Силвър не го чу. Тя разглеждаше статуетка на голи мъж и жена, застанали един срещу друг. Блакууд издърпа статуетката от пръстите й и я върна обратно на камината.

— Кажи ми какво правиш тук! В противен случай щете накарам безкрайно да съжаляваш, че изобщо си стъпила на това място!

— Мислиш ли, че можеш? — попита Силвър.

— Мога, по дяволите!