Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Силвър го погледна с неприязън, благодарна, че воалът прикрива лицето й.

— Съпругът ми бе упълномощен да изпълни завещанието на клиент. За нещастие скъпият Арчибалд почина, преди да изпълни задачата си и аз дойдох да поправя тази грешка. Това е най-малкото, което бих могла да направя за бедния Арчибалд — тъжно каза тя.

Това, изглежда, заинтересува собственикът.

— Наследство, а? Голямо ли е?

— Доста голямо.

— И кой е късметлията? Сигурно не съм аз?

— Боя се, че не. Не и ако името ви не е Блакууд.

— Блакууд? — Мъжът се навъси. — Какво ви кара да мислите, че бих приемал тук такъв известен престъпник? Това е достойно за уважение заведение!

— Престъпник ли? Никога не съм знаела това. О, не, сигурна съм, че грешите, сър. Съпругът ми говореше за този човек с голямо уважение.

— Тогава той е сгрешил — грубо каза собственикът. — Нямам работа с престъпници. А сега мисля, че е най-добре да продължите по пътя си, мадам.

В този момент на вратата се почука. Една жена с прозрачна рокля се появи на прага.

— Горе имат нужда от вас, Господин Филдинг.

— Да, да. Идвам. Погрижете се вдовицата да си отиде.

И този опит на Силвър пропадна. В спящия Кингсдън Крос имаше само още едно място на порока.

Къщата беше красива. От прозорците й струеше ярка светлина. Силвър бързо се изкачи по стълбите и влезе вътре. Посетителите бяха толкова развеселени от погълнатия алкохол, че почти не й обърнаха внимание. Промъквайки се през тълпата, стигна до голям салон с огледала и разкошна мебелировка. За момент тя се огледа объркано. Сигурно бе направила грешка. Това не беше вертеп. Жените, които видя, бяха много елегантни, а мъжете — така изискано облечени, като онези, които бе виждала по време на малкото си пътувания с баща си в Лондон.

Тя обаче забеляза, че жените бяха с прекалено дълбоки деколтета, а седналите до тях мъже свободно опипваха прелестите им. Силвър бързо извърна поглед и се заоглежда за някои, който бе на служба тук. В този момент в салона влезе красива руса жена, която нареждаше нещо на мъж с черна превръзка на окото. Сега или никога, каза си Силвър. Тя се приближи до жената и каза:

— Извинете ме, мадам. Мога ли да разменя няколко думи с вас?

Блондинката се обърна и хвърли на Силвър преценяващ поглед.

— Работа ли търсите? Виждам, че за вас са настанали лоши времена. Е, ще трябва да поговорим. Качете се при Мари — Последната стая на втория етаж. И свалете този грозен воал. С него изобщо не става. Преди да решим, ще трябва да ви поогледаме.

Силвър преглътна.

— Боя се, че грешите. Тук съм във връзка със съпруга си, Арчибалд Браун.

Жената се вкамени.

— Тук имаме всякакви мъже. Едва ли се очаква от мене да знам имената им. Ако мъжът ви е сгазил лука, това не е моя работа. А сега мисля, че е по-добре да си вървите.

Силвър бързо я прекъсна.

— Не, наистина не разбирате. Съпругът ми умря, преди да успее да изпълни завещанието на един от клиентите си. Обвързах се да свърша работата, разбирате ли?

Русата жена постави ръце на бедрата си.

— Завещание казвате? Съмнявам се, че е за мене. През последните шест месеца, че и повече, късметът ми никакъв го няма. Но кажете кой е щастливецът?

— Мъж на име Блакууд.

Блондинката присви очи.

— Блакууд? Какво ви кара да мислите, че имам нещо общо с този приятел?

— Е, не знам съвсем точно. Но ми беше казано… хората в града казват, че…

— О, да, хората в Кингсдън Крос говорят какви ли не неща за моето заведение, но всичко това са лъжи. Те лъжат зад гърба ми, но са достатъчно бързи да приберат парите ми. Добре, ето и отговорът на въпроса ви — не съм виждала Блакууд. Не и от седмици, което е жалко, тъй като плаща добре. Така че, не мога да ви помогна.

— Ако случайно се отбие, ще му предадете съобщението, нали? Сумата е значителна и съм сигурна, че той ще бъде много… благодарен.

Жената погледна Силвър.

— Предполагам, че може да се уреди. Къде може да ви намери, ако случайно мине насам?

— Ще бъда в „Крос енд Армс“, но само тази нощ. Имам малко време, преди завещанието да стане невалидно, разбирате нали?

Жената присви очи.

— Разбирам. Ако намине, ще му кажа.

Силвър въздъхна. Мислеше, че няма да е толкова трудно. В този момент тя усети, че един мъж с тъмночервена жилетка я наблюдава. Стисна устни и забърза към вратата. Не си струваше да предизвиква съдбата.

„Дяволите да го вземат, коя ли нещастна жертва преследва Шерингвейл тази вечер?“ — мислеше си Блакууд, наблюдавайки мъж в тъмночервена жилетка, който бавно се отправяше към някаква жена в елегантния салон на публичния дом в Кингсдън Крос. Жената не изглеждаше много доволна от приближаването му. И нищо чудно — този човек имаше лоша репутация.