Кристина Скай: Открадни сърцето ми

Съдията бе казал, че Сейнт Клеър е бил потаен човек, който не е доверявал на никого откритията си. Но Силвър не можеше да повярва. Трябваше да има друго обяснение, но така и не можеше да го открие.

За момент я обзе гняв. Щеше да бъде трудно дори и с най-богатата годишна реколта. Цената на горивото беше нараснала и трудно се намираха опитни работници. А и тези заплахи сега…

Силвър ядно срита старото писалище.

Приглушено проклятие се изтръгна от устата на Силвър, когато тя тегли един доста не подхождащ за дама ритник на чудесното старо писалище. Дали така й се струваше, или писалището наистина се бе наклонило?Тя се наведе и го погледна отблизо. Съвсем сигурно беше, че задният ляв крак бе хлътнал. Силвър опипа задната част на писалището, но не откри нищо друго освен полирано дърво. Едва тогава разбра. Не писалището не беше наред, а подът.

Ритникът й явно бе размърдал някоя от дъските. Затаила дъх, Силвър избута писалището към стената и издърпа дъската под него, която откри шест инчова дупка. По тялото й преминаха тръпки. Нима щеше да намери отговорите на хилядите въпроси, които я преследваха след смъртта на баща й? Първото нещо, което видя, бе торба от мушама. Последва я кутия от абанос, инкрустирана със слонова кост. Беше мушната дълбоко в дупката и бе покрита с дебел слой прах. С треперещи пръсти Силвър отвори мушамената торба. Записки за семената и растенията, написани с грижливия почерк на баща й, паднаха на пода. Те й бяха много по-скъпи от най-ценното бижу. Липсваше обаче формулата за парфюма „Милфльорс“.

И тогава Силвър съзря кутията. Прах покриваше финото дърво, а медната ключалка бе ръждясала. Тя натисна секрета.

Вътре, сгушена върху кадифена възглавничка, лежеше малка книга. Кожената обвивка се беше напукала от годините, а страниците бяха придобили цвета на слаб чай.

Дневникът на баща й!

Силвър си спомни колко често го бе наблюдавала как се мръщи над някоя страница, стиснал перото между зъбите си.

Пулсът й се ускори. Тя обърна на първата страница и започна да чете…

Полунощ.

Навън луната помръква.

Пиша на писалището си, откъдето мога да чувам как вятърът въздиша, играейки си с лавандулата. Отворил съм вратите на работилницата, така че мога да помириша прелестния аромат на нощта. Преди да умре, моята любима Сара обичаше да седи тук. Тя можеше да назове всяко цъфнало цвете.

Сега аз също опитвам. Ето го сладкия дъх на лавандула, смесен с уханието на теменужки, жасмин и орлови нокти.

Мили Боже, колко много ми липсва Сара! Те убиха любимата ми Сара, защото не исках да върша нещата, които те искаха. Бях глупак, влюбен до уши, и убеден, че съм невидим. Мислех, че мога да я защитавам.

Но не можах.

И сега, мили Боже, те идват отново. Миналата седмица намерих друго писмо…

Силвър гледаше втренчено страниците. Значи баща й е бил в опасност. Той е бил толкова потаен през онези последни месеци, винаги притеснен и въпреки това се е опитвал да прикрие тревогата си от нея и от Брам.

Бе предприел пътуване в чужбина. Тялото му бе намерено в зимника две седмици след завръщането му. Вкочанените му пръсти стискаха бележка, в която се извиняваше на децата си. Според съдията това беше ясен случай на самоубийство.

Силвър не бе повярвала на това нито за миг.

Сега знаеше мрачната истина: и двамата й родители бяха убити от престъпници. Може би сега щеше да има шанс да докаже подозренията си. Може би сега тя и Брам щяха да намерят формулата за „Милфльорс“, да намерят убийците на родителите си и…

От отсрещната стена на работилницата нещо се пропука. Силвър бързо пъхна кутията в скривалището й, върна дъската на мястото й и издърпа обратно писалището.

После изпищя.

Нещо полетя насреща й, счупвайки стъклената стена. Беше камък, увит в лист хартия. Съобщението бе кратко и грозно.

„Следващият е Брам.“

Блакууд яздеше по тъмния планински хребет, който се издигаше над пустошта. На върха спря и отвори кожената чанта, преметната на седлото.

На лунната светлина разбойникът прегледа военноморските сведения, които бе взел от каретата на лорд Ренуик. Нямаше нищо интересно в информацията. Поне на пръв поглед това представляваше обикновен списък на факти, свързани с корабоплаването. Но нещо свързано с тези цифри, безпокоеше Блакууд. Повечето от цифрите бележеха локациите но крайбрежието на Испания и Португалия. Имаше нещо, което събуждаше мрачни спомени, но колкото и да се опитваше, Блакууд не можеше да определи какво точно беше то.