Кристина Скай - Открадни сърцето ми

Разбойникът отвори джоба си. Двете животни се спуснаха но седлото и скочиха на земята. Той усмихнато наблюдаваше как удължените им тела изчезват в сянката под каретата.

Чак тогава Блакууд насочи Дябло към тъмната карета.

— Отворете вратата! Никакъв отговор.

— Ще се съпротивлявате, така ли?

Блакууд обърна Дябло и насочи пистолета си към кочияша.

— Колко са пътниците ти, човече?

— Трима.

— Мъже или жени?

— Един мъж. Другите са жени, сър.

Изведнъж откъм каретата се разнесоха пронизителни писъци. Вратата се отвори с трясък и се появи много дебела жена, която притискаше с една ръка тежката си гръд.

— Звяр! Плъх с отровни зъби, казвам ви! Не стреляйте по мене, сър. Ще ви дам каквото поискате, само ме спасете от този звяр!

Леко усмихнат Блакууд направи знак на жената да заеме мястото до кочияша на земята.

В рамката на вратата се появи друга жена. Главата й бе отрупана с пера, а скованите й рамене бяха покрити с фин копринен шал.

— Не съм въоръжена, сър. Моля, не стреляйте.

— Не убивам невинни жени.

Жената го изгледа подозрително, стиснала дамската си чанта.

— Откъде да знам, че мога да ви вярвам?

— Отникъде. А сега на земята, точно до приятелката ви.

Жената с перата се вкамени.

— Тая ли? Тя не ми е приятелка, уверявам ви.

Имала е късмет, помисли си разбойникът.

— Освен това не бих искала да си изцапам роклята. Предпочитам да стоя права.

— Уви, вашите предпочитания не ме интересуват.

— Как смеете!

След миг на рамото й се появи черна сянка и малки остри зъбки прегризаха фините шнурове на чантичка й, която падна на земята. Порът скочи и я грабна.

— Браво любимецо! Хайде, тук!Добре обученото животно се стрелна по земята, премина като стрела по гърба на Дябло и изчезна в джоба на господаря си.

— Проклет крадец! Ще те накарам да отговаряш пред закона — извика жената. — И когато те обесят, ще бъда там и ще се смея, чули?

Блакууд цъкна с език.

— Какъв език за благородна дама! А сега лягайте на земята. Освен ако не искате куршум в белите си рамене.

Жената въздъхна. След един бърз неуверен поглед към вътрешността на каретата, тя се обърна. Разгърна копринения шал и разкри неприлично дълбокото си деколте.

— Бихме могли да постигнем някакво съгласие, сър. Не съм против да обсъдим как да обединим интересите си, за да постигнем по-добри резултати — каза жената и сложи ръка на гърдите си.

— Наистина ли? И какво точно имате предвид, мадам?

Очите на жената засвяткаха. Изпод сведените си клепачи тя бавно огледа разбойника.

— Може би трябва да ви предложа това, милорд.

Блакууд почувства отвращение.

— Хиляди извинения, но се боя, че трябва да отхвърля щедрото ви предложение. — Той посочи с пистолета. — А сега — на земята, преди да изгубя търпение.

Лицето на жената позеленя от яд. Събирайки полите си, тя се спусна по стълбичката и се присъедини, мърморейки, към останалите.

— Чудесно! Поздравления за доброто ви поведение! — Блакууд тихо се засмя. После каза с твърд глас:

— А сега и последният ни пътник. Излизай! Тази малка драма въобще не ме забавлява.

Показа се мъж. Рединготът му беше скроен по последна мода, а блясъкът на новите му ботуши намекваше за шампанското, използвано при лъскането им. Лицето му беше издължено и надменно.

— Значи най-накрая срещнах нашия велик разбойник.

Блакууд направи ироничен поклон над главата на Дябло.

— И към кого имам честта да се обърна, сър? — попита мъжът.

— Не мисля, че името ми наистина ви интересува — бе студеният отговор.

На лунната светлина проблесна метал.

— Тук мненията ни се различават. Повтарям, към кого да се обърна?

— Ренуик, проклет да сте! Лорд Ренуик.

Устните на Блакууд се разтегнаха в призрачна усмивка.

— Предполагам, че би трябвало да съм впечатлен — каза той и се отпусна на седлото с обидна незаинтересованост. — Много добре. А сега вие, лорд Ренуик, ще се присъедините към спътниците си на земята.

Мъжът се намръщи и спусна ръка към джоба си. До главата на Ренуик се понесе тънка струйка дим.

— Неправилно решение, милорд. Ако направите още нещо от този род, куршумът ми ще ви засегне по-болезнено и никога повече няма да можете да се движите. Сега слизайте!

С ледено презрение благородникът се отправи към земята, както му бе посочено. Под наблюдателните очи на съучастника си Блакууд скочи от коня и се упъти към каретата. Прокара пръсти по кадифените възглавнички, но не откри скривалище. И тогава от сенките дойде пронизително цвърчене.