Петър Копанов - Операция „Риба“

Накрая неизбежно съпоставих нещата от онова време с днешните. В момента ролята на световни пари играе американският долар. Точно като Римската империя, САЩ имат големи — да не кажа огромни — търговски дефицити с останалия свят. Има обаче и разлики. Най-важната е, че за разлика от златото, доларите сами по себе си са просто хартийки с картинки, които могат да бъдат печатани в неограничени количества. Стига да има кой да ги приема и да дава нещо стойностно срещу тях. Не е зле да напомня, че от 30 години доларът няма златно покритие, така че американците могат да си печатат долари без ограничения в каквито си щат количества. За да не си помисли някой, че се майтапя, ето един цитат по темата:

„Откакто президентът Ричард Никсън прекъсна и последната връзка между американския долар и златото, зад доларовите банкноти, разпространени по целия свят, не стои и един грам злато. Всичките тези несметни купища злато са част от националното богатство на САЩ, но същевременно такива са и държавните складове, пълни със соя, никел или стари мебели; само че нито една от тези купчини стоки не е част от паричната система на страната. Доларът не се основава на златото повече, отколкото на запасите от топено сирене в държавните хладилни складове.

Щатският долар не е обезпечен нито със злато, нито със сребро. Правителството не е длъжно да размени на приносителя еднодоларова банкнота с никаква друга равностойност, освен със същата банкнота. Доларът е чисто условна валута, една абстракция, която се крепи само на общественото доверие. Това доверие се основава на силата на американската държава и на убедеността на хората, които използват долари като платежно средство, че с тези долари ще могат да купят нещо и утре, че правителството на Съединените щати ще продължи да съществува и да приема доларите като данъци и да заплаща с тях държавните разходи; на убедеността, че и други хора по света ще продължат да вярват в същите тези долари и да ги приемат и използват. Извън това доверие, извън тази всеобща убеденост на хората доларът не се крепи на нищо.“ 371 371 Цитатът е от книгата „История на парите“, автор Джак Уедърфорд, (Jack Weatherford. Тне History of Money), стр. 230 от българския превод на издателство „Обсидиан“.

И тук стигам до един много, ама наистина МНОГО гаден въпрос. А какво ще стане, ако останалият свят престане да приема тези зелени „гущери“ и си поиска реалната стойност на това което е дал на Америка? Ами ще стане това, което е станало с Рим. Америка ще се скапе — ето това ще стане. При това много бързо. Не вярвам това да стане в близките няколко години, защото ако САЩ рухнат, цялата световна търговска и финасова система също отива „на кино“, а това едва ли някой го иска сериозно.

Проблемът със световните пари обаче си го има, и рано или късно той трябва да бъде решен. Как? Откъде да знам! Просто споделям до какви изводи стигнах за себе си. Лично за мен това беше най-полезната част от този пасквил — изводът, че финансовите проблеми на света не са от вчера и никога не са имали трайно решение.

Има и друг любопитен момент. И тогава, и сега „генератор“ на дефицита е Далечният Изток и по-специално Китай. Трябва да си призная, че напоследък все по-често си задавам въпроса — ами ако все пак доларът „изгърми“? Това проклето произведение може наистина да подлуди човек. Я на религиозна тема, я на вълна конспирации… Мен пък взе да ме лови шубето, че след 20–30 години можем да заживеем в някакъв нов феодализъм, ако световната финаносва система рухне. Защото, повтарям, доларите не са реални пари, зад тях не стои реален човешки труд, а единствено авторитетът и силата на една страна — САЩ. Само че те — авторитетът и силата — не са безкрайни и някой ден ще си отидат. И тогава заедно с тях ще си отиде и цялата съвременна икономика, която работи именно на основата на американския търговски и бюджетен дефицит, който пък се крепи на доларите, които пък нямат никакво реално покритие… Само като си представя подобно нещо и започва да ми се гади! Дано да е само обикновен песимизъм, който на нас българите май си ни е вроден. (Допълвам — тези редове съм ги писал преди 11 септември 2001 година. Сега този въпрос ми се струва още по-гаден!)

Друг любопитен момент поне за мене бяха пресмятанията, споменати в произведението. Оказа се, че наистина в древността са знаели тези неща! И наистина Аристарх е определил, че ъгълът, под който разстоянието от Земята до Луната не надхвърля 30 и следователно слънцето е поне 19 пъти по-далеч от Земята, отколкото Луната, но честно казано се съмнявам че може да се намери, че е под 10 без телескоп! Освен ако някъде не е имало обсерватория подобна на тази на Улугбек в Самарканд. Не знам. Във всеки случай тези пресмятания са били възможни по онова време, следователно е възможно и някой наистина да ги е правил. Хипарх например е получил много точни оценки на всичките лунни периоди и разработил много точна теория за предсказване на лунните затъмнения — и не само това. А той е живял 2 века преди описваните събития.