Петър Копанов - Операция „Риба“

Честно казано религиозната страна на въпроса в това произведение въобще не ме интересува, но някои други неща ме развълнуваха, и при това много. На първо място доста странните сметки за парите в Римската империя. Няма да се спирам къде и какво прочетох, само ще кажа до какви изводи стигнах за себе си. Рим наистина е имал сериозен търговски дефицит от времето на Август до падането на Западната империя през 476 година. И този дефицит наистина е бил най-вече заради коприната. Около края на 3 век златото в империята намаляло толкова, че търговията и занаятите започнали да западат, нямало пари за армията и накрая империята се разпаднала и настъпил феодализмът. Може да изглежда малко странно, но феодализмът е пряко свързан с липсата на пари и преминаването към натурална размяна и натурално стопанство. Да си спомним, че феодализмът свършва едва след като в Европа пристига златото и среброто на Америка. И свършва там и тогава, където и когато те влизат в обществото под формата на пари. Истината е, че златните монети практически липсват в Европа от 6 до 13 век! Златото започва да се появява отново едва след кръстоносните походи и походите на монголите, когато търговията между Европа и Изтока се възобновява. Ще напомня само историята на Марко Поло! Подобен е случаят, описан в горното произведение с персийските съкровища, след като Александър и наследниците му ги пускат като пари. Византия, или източната част на империята, оцелява още 1000 години — до 1453 година, именно защото е успяла да си реши донякъде проблема с дефицита и да си запази парите, та дори да ги увеличава понякога. По времето на Юстиниан Византия успява да открадне технологията за производство на коприна от Китай, при това по начин, който не се различава от описания от Афраний!

Ще допълня тази картина с един по-пресен пример отпреди два века. Става въпрос за чая. След като през 16 век европейците достигнали Индия и Китай, започнали да внасят много стоки оттам. Между стоките бил и чаят. Постепенно той се наложил в цяла Европа като освежителна напитка и през втората половина на 18 век се използвал масово. Само че имало и един „малък“ проблем. Чаят се внасял само от Китай. При това само срещу твърда валута във вид на сребърни кюлчета. Лично императорът определял кога, къде, как и колко да се търгува с европейците. За няколко десетилетия от Европа в Китай били пренесени огромни количества сребро срещу чая. Това да ви напомня нещо?

За да не бъда голословен, ето и сметката: пресметнато е, че за периода от 1571 до 1821 година половината от среброто, което европейците са добили в Америка, е отишло в Китай за закупуване на лусозни стоки — основно чай, но също така и коприна, порцелан, луксозни лакирани предмети… Ето и друга сметка: за същия период Америка е осигурявала 70% от производството на злато и 85% от производството на сребро. Добивът за горния период според различни оценки е между 2739 и 2846 тона злато и между 145 000 и 165 000 тона сребро! Това сребро би стигнало да се построи сребърен мост от Америка до Европа! И половината от същото това сребро отишла в Китай! За чай и други луксозни стоки! Голяма част от среброто се добивала в Мексико, събирала се в Акапулко и оттам заминавала директно за Манила — столицата на Филипините, които били испанско владение до края на XIX век. Оттам това сребро поемало към Китай. И въобще не влизало в Европа! Между другото испанците завладели Филипините най-вече заради удобното им положение като междинна спирка и разпределителен пункт в търговията с Китай.

Резултатът от тези търговски операции бил, че Европейските страни отново — както по времето на Римската империя — имали огромен търговски дефицит в търговията с Китай, който се компенсирал единствено с ограбването на Америка. Най-потърпевша се оказала… Испания. Страната, която произвеждала почти цялото злато и сребро в Америка. Накрая Испания затънала в дългове и изпаднала до равнището на второразредна европейска сила, а към 1821 година загубила и колониите си в Америка!

Накрая дори Великобритания — водещата търговска и военна сила на Европа — била заплашена от финансов и икономически колапс. Британците започнали усилено да търсят изход. И го намерили в… опиума. Започнали да внасят нелегално опиум в Китай — най-много през пристанището на Кантон — срещу сребърни кюлчета. Със същите кюлчета купували чая. Така се оформил търговски триъгълник опиум-сребро-чай и британците успели да си закърпят платежния баланс. Накрая императорът забранил търговията с опиум, която съсипвала народа му. Последвали цели войни, известни като опиумни, в резултат на които Китай се отваря донякъда за Запада, британците получават Хонгконг, а поднебесната империя затъва в хаос. Малко по-късно чаеното растение било откраднато от Китай и чай започнал да се отглежда и в Индия и Цейлон… Аналогията с коприната е съвсем явна, но този път Европа успява да се измъкне, а потърпевшият е Китай.