Чарлс Бенет - Адмирал Морган

— Приятели?! — изръмжа Нокър. — Предатели, по-вероятно. Хващам се на бас, че и копоят на Морган е с вас.

— Ако искате да кажете, че тук е младият Елиъс — да! Но той не е предател, както и аз. Какво предателство има тук?

В отговор Нокър се прицели с пищова си в него и ако Дикстън не се беше снишил навреме, куршумът щеше да го улучи, защото се заби в стената точно където беше главата му преди това.

— Бързо, момчета — подкани ги Дикстън. — Скрийте се, колкото може по-добре. Нищо не ни остава, освен да се бием. Нокър и хората му няма да ни помилват.

В този момент Дикстън стори една рискована глупост, въпреки че ни спаси с нея. Като напусна прикритието си, той неочаквано се хвърли в цял ръст срещу буканиерите. Един пищов гръмна, но не можа да го улучи. Едрият Палабра му препречи пътя с окървавения си нож. Първият удар на Дикстън го повали по гръб. В следващия миг Дикстън беше хванал Нокър и двамата се превиваха най-ожесточено.

Въпреки че по ръст не можеше да се сравнява с моя приятел, Нокър не беше лош борец. Като че ли по взаимно съгласие и буканиерите, и ние оставихме сами двамата съперници и жадно наблюдавахме дуела.

Дикстън беше притиснал лявата ръка на Нокър до себе си, но капитанът на буканиерите имаше свободна дясна ръка и бързо успя да извади камата от пояса си. Когато замахна с нея към Дикстън, аз си затворих очите, за да не видя гибелта на другаря си. Но радостната въздишка на Джим ме накара да ги отворя отново. Ударът на Нокър не беше сполучлив. В същия миг Дикстън го бе хванал за китката и му бе отнел ножа.

И сега, само за миг, Дикстън пусна буканиера. С бързо движение се наведе и хвана Нокър през кръста. След това издигна жертвата си високо във въздуха, право над главата си и я понесе бързо над перилата.

— Нокър свършва! — извика със силен глас той и се преви, за да хвърли буканиера на каменния под.

Внезапно изсвирване на рог и шумът, който последва веднага на площада вън, го спря за миг. Той остана, държейки буканиера във въздуха, докато всички ние погледнахме към вратата на катедралата.

Там беше застанал адмирал Морган заедно с най-верните си хора.

Като че ли изваяни от камък, хората на Нокър не мръднаха, докато Морган бавно се изкачваше по стълбите. Следваха го капитан Нежни и други предани буканиери. Когато адмиралът приближи, Дикстън свали човека, когото се готвеше да хвърли, но все още го наблюдаваше добре, да не би да стори нещо отчаяно.

— Капитан Нокър — каза Морган твърдо, като се изправи пред изненадания буканиер, — градът е бил подпален от няколко места. Едип от братята, уловен в това престъпление, е признал, че вие сте заповядали градът да бъде изгорен. Какво има да кажете?

Смутеният поглед и пребледнялото лице на буканиера бяха достатъчно доказателство за вината му, въпреки че не отговори.

— Капитан Нокър — продължи адмиралът, — беше ви заповядано да се отправите веднага към пристанището и да плените всички кораби, които са там на котва. Вместо това ви намирам да биете моите приятели в тази катедрала, където сте дошли да търсите лична плячка. Какво има да кажете?

Отново не последва отговор. Морган даде знак на капитан Нежни, който пристъпи напред.

— Капитан Нокър и вие, Палабра и Диас, сте арестувани. Обвинявате се в конспирация против нашия адмирал и в заговор да откраднете за себе си богатствата, които би трябвало да се поделят между всички участници в експедицията. Последвайте ме!

В пълно мълчание тримата конспиратори изпълниха заповедта. Буканиерите им отнеха оръжието и те излязоха от катедралата, очаквайки смърт като наказание за предателството. След това адмирал Морган се обърна към останалите заговорници и след няколко заклеймяващи слова, които ги накараха да изглеждат, като че желаеха час по-скоро земята да се отвори под тях и да ги погълне, той ги изпрати отново да заемат поста си. Едва тогава се обърна към нас.

— Е, сър Хю! — стисна изнемощялата ръка на баща ми в силната си десница. — Кой би помислил, че ще се срещнем тук след толкова много години. Ти виждаш, Артър, старата вещица на Порт Роял не е била далече от истината. „Ще бъдеш предвождан от злодей“ — а Диас малък злодей ли беше? „Ще вървиш до сина на един стар приятел“ — аз и ти не бяхме ли заедно по време на цялото пътешествие? „Ще бъдеш излъган от човека, на когото се доверяваш най-много“ — е, това беше Нокър, на когото вярвах… И да ви се изповядам — бях достатъчно побъркан… за да му вярвам. И така, тя е предсказала вярно, както се вижда.