Джон Гришам - Бялата къща

Границата между баптисти и методисти никога не беше достатъчно ясна. Тяхното богослужение беше малко по-различно, като ритуалът да се ръсят бебетата беше най-яркото им отклонение от Библията, поне според нас. Освен това те не се събираха така често, което, естествено, означаваше, че не приемат вярата си толкова насериозно. Никой не се събираше толкова често като нас, баптистите. Любимата ми методистка Пърл Уотсън казваше, че би станала баптистка, но нямала физическа възможност.

Веднъж Рики ми каза насаме, че когато напуснел фермата, можело да стане католик, защото те се събирали само веднъж седмично. Не знаех какво е това католик и той се опита да ми обясни, но не го биваше много-много в теологията.

Тази неделя сутрин мама и баба прекараха повече време от обикновено в гладене. И мен ме изтъркаха по-енергично. За мое разочарование носът ми нито се оказа счупен, нито се поду, а драскотината едва се забелязваше.

Трябваше да бъдем в най-добрия си вид, защото роклите на методистките бяха малко по-хубави. Въпреки цялото суетене аз се вълнувах и нямах търпение да стигна до града.

Бяхме поканили семейство Спрюл — от любезност и християнска грижа, макар че аз не бих го направил. Тали беше добре дошла, но ако зависеше от мен, другите можеха да си останат в двора. Ала когато огледах лагера им след закуска, почти не видях раздвижване. Камионът им не беше откачен от десетките въжета и телчета, които придържаха палатките им.

— Няма да дойдат — съобщих аз на дядо, който учеше урока си за неделното училище.

— Добре — отвърна тихо той.

Перспективата Ханк да се мотае на пикника, да минава от маса на маса, да се тъпче и да търси с кого да се сбие не беше особено приятна.

Мексиканците наистина нямаха избор. Майка ми беше отправила покана към Мигел в началото на седмицата, а после на няколко пъти му припомни любезно. Баща ми му беше обяснил, че ще има специална литургия на испански и купища вкусна храна. Пък и те нямаха какво друго да правят в неделя следобед.

Деветима от тях се качиха в каросерията на камиона ни. Само Каубой отсъстваше. Това даде простор на въображението ми. Къде беше и какво правеше? А къде беше Тали? Като тръгвахме, не я видях в предния двор. Сърцето ми се сви, като си спомних как се криеха в полето и правеха каквото си искат. Вместо да дойде на църква с нас, Тали сигурно пак се беше измъкнала и вършеше лоши работи. Ами ако използваше Каубой като страж, докато се къпе в Сайлърс Крийк? Не можех да понеса тази мисъл, притеснявах се по целия път до града.

Брат Ейкърс зае амвона с необичайна усмивка на лицето си. Църквата беше пълна, хората седяха по пътечките и стояха прави до задната стена. Прозорците бяха отворени, а от северната страна на църквата под един висок дъб бяха събрани мексиканците. Шапките им бяха свалени и тъмните им коси се сливаха в кафяво море.

Свещеникът поздрави гостите ни от планините и мексиканците. Имаше планинци, но не много. Както винаги, той ги накара да станат и да се представят. Идваха от места като Харди, Маунтин Хоум и Калико Рок и бяха издокарани като нас.

На един от прозорците беше монтиран високоговорител и думите на брат Ейкърс се предаваха навън от църквата към мексиканците, където мистър Карл Дърбин ги превеждаше на испански. Мистър Дърбин беше пенсиониран мисионер от Джоунсбъро. Беше работил в Перу трийсет години сред истински индианци в планината и от време на време идваше да ни говори през мисионерската седмица и да ни показва снимки и диапозитиви на онези чужди земи. Освен испански говореше и един индиански диалект, което ме изпълваше с безкрайно възхищение.

Мистър Дърбин стоеше под дървото, а мексиканците бяха насядали около него. Носеше бял костюм и бяла сламена шапка, а гласът му долиташе обратно до църквата почти толкова силно, колкото гласът на брат Ейкърс от високоговорителя. Веднъж Рики каза, че мистър Дърбин има повече ум в главата си от брат Ейкърс. Той сподели това по време на неделната вечеря и си създаде нови неприятности. Да критикуваш проповедника си беше грях, поне ако го правиш на глас.

Седнах на края на пейката, до прозореца, за да мога да гледам и слушам мистър Дърбин. Не разбирах нито дума, но знаех, че говори испански по-бавно от мексиканците. Те приказваха толкова бързо, че често се чудех как се разбират един друг. Неговите изречения бяха гладки и отчетливи, със силен арканзаски акцент. Макар да нямах представа какво казва, мистър Дърбин ми беше много по-интересен от брат Ейкърс.