Джон Гришам - Бялата къща

— Не че е моя работа, госпожо — каза Стик, — но ако има някаква полезна информация, трябва да знам.

Мисис Спрюл продължи да чете и когато свърши, наведе очи и каза:

— Нямало да се върне. Двамата с Каубой щели да се оженят и да живеят на север, където можели да си намерят хубава работа и тъй нататък. — Сълзите и подсмърчанията йвнезапно изчезнаха. Мисис Спрюл беше преди всичко ядосана. Дъщеря й не беше отвлечена; беше избягала с мексиканец и щеше да се омъжи за него.

— В Чикаго ли ще останат? — попита Стик.

— Не казва. Пише само „на север“.

Семейство Спрюл почнаха да се разотиват. Баща ми благодари на Стик и другия полицай, че са ни докарали камиона.

— При вас вали най-много — каза Стик, докато отваряше вратата на колата си.

— Навсякъде е мокро — отвърна му дядо.

— На север реката се надига — рече Стик, като че ли бе-ше експерт по тези работи. — Още дъжд ще падне.

— Благодаря, Стик — каза дядо.

Двамата полицаи се качиха в патрулната кола. Стик се настани зад кормилото. Тъкмо щеше да затвори вратата, когато изскочи и каза:

— Хей, Илай, обадих се на шерифа в Юрика Спрингс. Не е виждал онзи големия, Ханк. Момчето трябваше вече да си е вкъщи, не мислиш ли?

— Сигурно. Тръгна си преди седмица.

— Къде ли може да е?

— Не е моя грижа — каза дядо.

— Не съм свършил с него, да знаеш. Като го намеря, ще затворя дебелия му задник в затвора в Джоунсбъро и ще го дам под съд.

— Ами хубаво, Стик — каза дядо и се обърна. — Добре.

Изтърканите гуми на Стик се плъзгаха из калта, но най-сетне той стигна до пътя. Мама и баба се върнаха в кухнята, за да почнат да готвят.

Дядо извади инструментите си и ги нареди отзад на камиона. После отвори капака и взе да оглежда двигателя. Аз седях на калника, подавах му ключовете и следях всяко негово движение.

— Защо свястно момиче като Тали иска да се жени за мексиканец? — попитах аз.

Дядо стягаше ремъка. Нямаше почти никакво съмнение, че Каубой не е спирал да отвори капака и да бърника двигателя, докато бяга с Тали, но дядо все пак се чувстваше задължен да поправя, намества и пристяга, като че ли камионът е разнебитен.

— Жени — отвърна той.

— Какво искаш да кажеш?

— Жените вършат глупости.

Зачаках да поясни, но това беше целият му отговор.

— Не разбирам — казах накрая аз.

— Аз също. И като пораснеш, няма да ги разбираш. Жените никой не може да ги разбере.

Извади филтъра и подозрително погледна карбуратора. За миг ми се стори, че е видял следи от бърникане, но после той зави един болт и се ухили доволно.

— Мислиш ли, че ще я намерят? — попитах аз.

— Не я търсят. Нали си получихме камиона, значи няма престъпление и полицията не се опитва да ги намери. Съмнявам се, че семейството й ще тръгне да ги гони. Дори да имат късмет да ги намерят, какво ще направят?

— Не могат ли да я накарат да се върне?

— Не. Щом се ожени, тя става голяма. Не можеш да накараш омъжена жена да направи каквото и да било.

Той включи двигателя и се заслуша в бръмченето му. На мен ми се струваше същото, но дядо мислеше, че чува ново дрънчене.

— Дай да направим едно кръгче — каза той. За него беше грях да се хаби бензин, но явно искаше да изгори малко от онова, което бяха налели Тали и Каубой.

Качихме се и тръгнахме на заден към пътя. Аз седях точно там, където Тали беше седяла преди няколко часа, докато бяха бягали през бурята. Мислех само за нея и бях по-озадачен отвсякога.

Пътят беше твърде мокър и кален и дядо не можеше да стигне идеалната си скорост от петдесет километра в час, но пък и явно усещаше, че нещо не е наред с двигателя. Спряхме на моста и погледнахме реката. Плитчините бяха изчезнали; между бреговете нямаше друго освен вода — вода и носени от реката отпадъци. Течението беше бързо, толкова бързо не го бях виждал. Пръчката на дядо отдавна я нямаше; беше отнесена от водовъртежите. И без нея се виждаше, че Сейнт Франсис ще прелее.

Дядо беше като хипнотизиран от водата и шума. Не знаех дали иска да ругае, или да плаче. И двете нямаше да помогнат, разбира се. Дядо, струва ми се, може би за пръв път осъзна, че ще загуби още една реколта.

Тайнственият проблем с двигателя се беше оправил по пътя за вкъщи. На вечеря дядо обяви, че на камиона нищо му няма, така че започнахме надълго и нашироко да обсъждаме къде ли са Тали и Каубой и какво ли правят. Татко беше чувал, че в Чикаго имало много мексиканци, значи Каубой и жена му лесно щяха да се смесят с тях и никога вече нямаше да бъдат открити.