Джон Гришам - Бялата къща

Освен това го помолих да пази Тали.

На мъжете им трябвали два часа, за да открият Стик Пауърс. Той казал, че се връща от управлението в Джоунсбъро, но според дядо изглеждал така, сякаш цяла седмица бил спал. Стик видимо грейнал, че такова тежко престъпление е попаднало под неговата юрисдикция. Според местния закон кражбата на фермерски камион почти не се различаваше от убийство и Стик се втурнал да я разкрива. Позвънил на всички инстанции, които открил по раздрънканата си радиостанция, и не след дълго новината се разнесла из североизточен Арканзас.

Според дядо Стик не се притеснявал много къде е Тали. Той правилно предположил, че тя сама е избягала с мексиканеца, което беше срамно, но не и престъпно, макар мистър Спрюл да продължавал да говори за отвличане.

Двете гълъбчета едва ли щяха да тръгнат на далечен път с нашия камион. Те явно искаха да напуснат Арканзас и Стик решил, че най-вероятно ще вземат автобус. На авто-стоп биха изглеждали подозрителни; шофьорите в Арканзас едва ли щяха да качат тъмен тип като Каубой, особено с бяло момиче до него.

— Сигурно са в някой автобус, пътуващ на север — казал Стик.

Когато дядо ни предаде думите му, аз си спомних за мечтата на Тали да живее в Канада, далеч от горещината и влагата. Тя искаше много сняг и, кой знае защо, беше избрала Монреал за свое място.

Мъжете говорили за пари. Баща ми пресметнал, че Каубой е спечелил почти четиристотин долара от бране на памук. Никой обаче не знаел колко е изпратил вкъщи. Тали беше спечелила около половината от тази сума и вероятно беше спестила повечето. Знаехме, че купува боя за Трот, но нямахме представа за другите й разходи.

На този етап от разказа на дядо исках да призная за Ханк. След като го уби, Каубой го беше обрал. Нямаше как Да знаем колко пари е спестил Ханк от брането, но със сигурност онези двеста и петдесет долара от Самсон сега бяха в джоба на Каубой. Едва не изтърсих това на кухненската маса, но просто се изплаших. Каубой беше изчезнал, но, току-виж, го намерили някъде.

Почакай, казах си аз. Просто почакай. Ще дойде мигът, в който ще мога да разкрия тайните си.

Колкото и пари да имаха, явно щяха да им стигнат за автобус.

А ние както обикновено бяхме на червено. Поговорихме малко как ще трябва да купим друг камион, ако този не се намери, но темата беше твърде болезнена. Освен това аз само слушах.

Обядвахме рано, седнахме на задната веранда и се загледахме в дъжда.

Старата и шумна патрулна кола на Стик се довлече до предния ни двор, а зад нея беше откраднатият камион. Стик излезе с важен вид, защото беше решил най-спешната част от задачата. Другият полицай в Блек Оук караше камиона, на който, доколкото можехме да преценим, му нямаше нищо. Семейство Спрюл дотичаха да чуят нещо за Тали.

— Намерихме го на автогарата в Джоунсбъро — обяви Стик на събралата се пред него публика. — Както и предполагах.

— Къде беше ключът? — попита дядо.

— Под седалката. И резервоарът е пълен. Не знам дали е бил пълен преди, но сега е догоре.

— Беше до половината — каза удивен дядо. Всички бяхме учудени не само че отново виждаме камиона, а и че си е същият. Цял ден се бяхме тревожили как ще живеем без него, без средство за придвижване. Щяхме като семейство Лечър да бъдем принудени да молим някого да ни кара тук и там. Не можех да си представя подобно нещастие и повече от всякога се зарекох един ден да живея в град, където хората имат коли.

— Сигурно само са го взели на заем — каза почти на себе си мистър Спрюл.

— И аз така мисля — отвърна Стик. — Още ли искаш да подадеш оплакване? — попита той дядо.

Двамата с баща ми се намръщиха.

— Ами не — каза дядо.

— Някой видял ли ги е? — попита тихо мисис Спрюл.

— Да, госпожо. Купили са два билета за Чикаго, а после пет часа са стояли на автогарата. Чиновникът усетил, че става нещо, но решил, че не е негова работа. Да избягаш с мексиканец не е много умно, но не е престъпление. Чиновникът ги гледал цяла нощ, а те се опитвали да се държат, като че ли не се познават. Седели отделно, но щом дошъл автобусът, се качили заедно.

— Кога е тръгнал автобусът? — попита мистър Спрюл.

— В шест часа сутринта. — Стик извади от джоба си един сгънат плик и го подаде на мистър Спрюл. — Това го намерих на предната седалка. Мисля, че е писмо от Тали до всички вас. Не съм го чел.

Мистър Спрюл го подаде на жена си, която бързо отвори плика и извади лист хартия. Започна да чете и да си бърше очите. Всички я гледаха и чакаха мълчаливо. Дори Трот, който се криеше зад Бо и Дейл, се наведе напред да гледа как майка му чете писмото.