Джон Гришам - Камерата

— Аз съм Дейвид Макалистър, мистър Хол, приятно ми е да се запознаем — намеси се губернаторът бързо, вечно загриженият, сърдечен политик със светкавична усмивка, разкриваща безупречни зъби.

— Приятно ми е — каза Адам почти без да си отваря устата.

— А аз съм Стийв Роксбър — представи се главният прокурор.

Адам само кимна към познатото лице насреща. Беше го виждал във вестниците.

Роксбър пое инициативата. Започна да говори и да посочва към присъстващите.

— Това са адвокати от моя отдел. Обжалване на присъди за криминални престъпления. Кевин Леърд, Барт Муди, Морис Хенри, Хю Симс и Джоузеф Ели. Те се занимават с делата на осъдените на смърт. — Всички кимнаха послушно, без да свалят от лицата си подозрителните гримаси. Адам преброи единайсет души от другата страна на масата.

Макалистър предпочете да не представя своя екип от помощници, които явно страдаха или от мигрена, или от хемороиди. Лицата им бяха изкривени от болка или може би от твърде сериозното обсъждане на текущите юридически въпроси.

— Надявам се, че не сме избързали, мистър Хол — каза Слатъри и надяна чифт очила на носа си. Беше малко над четирийсет, един от младите избраници на Рейгън. — Кога смятате да подадете официално петицията си тук, във Федералния съд?

— Днес — обяви нервно Адам, все още изумен от скоростта, с която се развиваха събитията. Въпреки всичко това беше положителен резултат, бе решил той още докато пътуваше към Джаксън. Ако Сам получеше някаква отсрочка, това щеше да стане във Федералния, а не в Щатския съд.

— Кога може да отговори съдът? — попита Роксбър.

— Утре сутрин. Ако приемем, че в петицията се повдигат същите въпроси, както в подадената в Щатския съд.

— Същите са — каза Адам на Роксбър, после се обърна към Слатъри. — Казаха ми да бъда тук в единайсет. В колко часа започна заседанието?

— Заседанието започна, когато аз реших това, мистър Хол — отвърна ледено съдията. — Какъв е проблемът?

— Очевидно заседанието е започнало отдавна, и то без мен.

— Какво лошо има в това? Намираме се в моя кабинет, където аз решавам кога да започнат заседанията.

— Да, но петицията е моя и бях поканен тук, за да я обсъдим. Струва ми се, че би трябвало да присъствам през цялото време.

— Не ми ли вярвате, мистър Хол? — Слатъри се облегна напред на лакти. Очевидно се забавляваше.

— Не вярвам на никого — отвърна Адам, без да откъсва поглед от негова светлост.

— Мъчим се да ви помогнем, мистър Хол. Клиентът ви не разполага с много време и аз само се опитвам да придвижа нещата. Мислех, че ще останете доволен, че успяхме да организираме това заседание толкова бързо.

— Благодаря ви — каза Адам и погледна в бележника си. Настъпи кратко мълчание и напрежението поспадна.

Слатъри взе лист хартия.

— Подайте петицията днес. Щатът ще депозира отговора си утре. Ще го прегледам през уикенда и ще издам решение в понеделник. В случай че реша да се проведе заседание, двете страни трябва да ме уведомят колко време ще отнеме подготовката за това. Какво ще кажете, мистър Хол? Колко време ви е необходимо, за да се подготвите?

На Сам му оставаха двайсет и два дни живот. Всяко заседание трябваше да бъде експедитивно и стегнато, макар и със свидетели, и той се надяваше на бързо съдебно решение. Напрежението в този момент се усилваше от факта, че Адам нямаше представа колко време ще му отнеме подготовката, защото никога не му се бе случвало да се занимава с подобен въпрос. Бе участвал в няколко дребни схватки в Чикаго, но винаги Емит Уайкоф бе наблизо. Та той бе новак, дявол да го вземе! Дори не знаеше къде се намира съдът.

А и нещо му подсказваше, че единайсетте лешояди, които го гледаха изпитателно, усетиха мигновено объркването му.

— Ще бъда готов след седмица — каза той с безизразно лице и колкото се може по-уверено.

— Много добре — каза Слатъри, сякаш това бе чудесно, — добър отговор, Адам, браво, момчето ми. Една седмица бе разумен срок. После Роксбър зашепна нещо на един от своите магьосници, което се стори смешно на всички.

Адам не им обърна внимание.

Съдията надраска нещо с писалката си, после го разгледа. Даде го на помощника си Брек, който изчезна с листчето. Негова светлост огледа стената от юридически пехотинци отдясно и после насочи погледа си към младия Адам.

— А сега, мистър Хол, искам да обсъдим още нещо. Както казахте, екзекуцията е насрочена за след двайсет и два дни и аз бих искал да знам дали този съд може да очаква някакви допълнителни молби от страна на мистър Кейхол. Съзнавам, че искането им е необичайно, но ние тук действаме в необичайна обстановка. Честно казано, това е първото ми участие в дело със смъртна присъда в такава напреднала фаза и смятам, че би било най-добре, ако всички работим заедно.