Джон Гришам - Камерата

С други думи, ваша светлост, искате да се уверите, че няма да има повече отсрочки. Адам помисли за секунда. Беше необикновено искане й при това доста нелоялно. Но според конституцията Сам имаше право да подава всякакви молби по всякакво време и Адам няма да се обвързва с никакви обещания. Реши да бъде учтив.

— Наистина не мога да кажа, ваша светлост. Не сега. Може би следващата седмица.

— Вие, разбира се, ще подадете обичайните последни молби — каза Роксбър, а самодоволните негодници около него погледнаха Адам с въпросително учудване.

— Честно казано, мистър Роксбър, не съм длъжен да обсъждам намеренията си с вас. Или със съда.

— Разбира се — намеси се Макалистър по някаква причина, вероятно просто поради неспособността си да мълчи повече от пет минути.

Адам бе забелязал адвоката, който седеше отдясно на Роксбър. Бе млад, но посивял, гладко избръснат и много спретнат, със стоманен поглед, който не сваляше от Адам. Макалистър явно го фаворизираше и се накланяше към него няколко пъти, сякаш търсеше съвет. Другите помощници на главния прокурор, изглежда, се съобразяваха с неговите мисли и движения. В една от стотиците статии, които Адам бе изрязал и запазил, се споменаваше за един скандален юрист от кабинета на главния прокурор, известен като Доктор Смърт, умен особняк чиято страст била да ускорява изпълнението на смъртните присъди. Името или фамилията му бе Морис и Адам смътно си спомняше, че Морис еди-кой си бе споменат от Макалистър по време на обърканото представяне на екипа му.

Адам предполагаше, че това е ужасяващият Доктор Смърт. Казваше се Морис Хенри.

— Ами добре, побързайте тогава и ги подайте — каза Слатъри с голяма доза смущение. — Не ми се ще да работя денонощно в последния момент.

— Няма да се наложи, сър — каза Адам с иронично съчувствие.

Слатъри го погледна сърдито и после отново се зае с книжата пред себе си.

— Много добре, господа, препоръчвам ви да стоите близо до телефоните си в неделя вечер и понеделник сутрин. Ще ви позвъня веднага щом взема решение. Закривам заседанието.

Сред конспираторите от отсрещната страна на масата настана суетня. Те заприбираха от масата книжа и папки и замънкаха откъслечни реплики. Адам бе най-близо до вратата. Той кимна на Слатъри, измърмори едва чуто „Довиждане, ваша светлост“ и излезе от кабинета. Усмихна се учтиво на секретарката и вече бе в коридора, когато чу името си. Беше губернаторът, с двама от свитата му.

— Можем ли да поговорим за минута? — попита Макалистър и протегна десница. Ръкуваха се бегло.

— За какво?

— Само пет минути, става ли?

Адам погледна телохранителите на губернатора, които чакаха на няколко крачки от тях.

— Сами. На четири очи. И неофициално.

— Разбира се — каза Макалистър и посочи към двойна врата. Влязоха в малка съдебна зала с изключено осветление. Ръцете на губернатора бяха свободни. Някой друг носеше вместо него куфарчето и чантите му. Той се облегна на перилата. Беше слаб и добре облечен, с хубав костюм, модерна копринена връзка и задължителната бяла памучна риза. Нямаше четирийсет и много младееше. Само бакенбардите му бяха посивели.

— Как е Сам? — попита той, преструвайки се на много загрижен.

Адам изсумтя нещо, погледна настрани и после постави куфарчето си на пода.

— О, прекрасно. Ще му кажа, че сте се интересували за него. Ще бъде очарован.

— Чух, че не бил добре със здравето.

— Здравето ли? Та вие се опитвате да го убиете. Как може да се безпокоите за здравето му?

— Просто чух някои слухове.

— Той ви мрази ужасно, разбирате ли? Зле е със здравето, но може да изкара още три седмици.

— Омразата не е нещо ново за Сам, нали?

— За какво точно искате да говорим?

— Просто исках да се запознаем. Сигурен съм, че скоро ще се разбираме добре.

— Вижте, губернаторе, подписал съм споразумение с моя клиент, в което изрично ми се забраняват разговорите с вас. Повтарям, той ви мрази. Вие сте причината да се намира в Отделението за осъдени на смърт. Той ви обвинява за всичко и ако знае, че сега разговаряме, ще ме изхвърли.

— Собственият ви дядо ли ще ви изхвърли?

— Да. Сигурен съм. Затова, ако прочета в утрешния вестник, че днес сте се срещали с мен и сме обсъждали Сам Кейхол, тогава хващам пътя за Чикаго, което вероятно ще обърка екзекуцията ви, тъй като Сам няма да има адвокат. Не можете да убиете човек, ако той няма адвокат.

— Кой казва това?

— Просто не говорете, ясно ли е?