Джон Гришам - Камерата

Очите на Сам шареха наоколо. Разказваше историята бавно и тихо и се наслаждаваше на подробностите. Адам се забавляваше повече от начина на разказване, отколкото от съдържанието.

— Едно негласно правило тук разрешава почти неограничени посещения седемдесет и два часа преди екзекуцията. Доколкото сигурността не е застрашена, осъденият може да прави почти всичко. В предната част има малка канцелария с бюро и телефон, която използват за посещения. Обикновено идват всякакви хора — баби, племенници, племеннички, братовчеди, лели, особено ако осъденият е чернокож. Ей богу, идват на цели тумби. Роднини, които преди не са се сещали за затворника, изведнъж се изтърсват тук да прекарат с него последните му мигове. Превръща се почти в светско събитие. Съществува и друго неписано правило, което позволява последна съпружеска среща. Ако осъденият няма съпруга, тогава директорът в безграничната си милост разрешава кратка среща с приятелка. Последна кратка любовна среща, преди любовникът да си иде от тоя свят.

Сам погледна към Сток и се наведе още по-напред.

— Старият Сток е един от най-известните обитатели на Отделението и някак успял да убеди директора, че има и жена, и приятелка и че и двете ще се съгласят да прекарат с него няколко мига, преди да умре. Директорът се усъмнил, но всички тук обичат Сток, а и без това щели да го убият, та нямало нищо лошо. И така, ей тоя същият Сток седял в малката стая с майка си, сестрите, братовчедите и племенниците си, цяла тайфа чернокожи, повечето от които сигурно не са го споменавали с години ядял последната си пържола с картофи, докато всички останали ревели, оплаквали го и се молели за него. Оставали още четири часа, когато ги накарали да опразнят стаята и ги пратили на църква. Сток почакал няколко минути, докато друг микробус докарал жена му и приятелката му в Отделението. Пристигнали с охрана, веднага ги завели горе, в канцеларията, където Сток тръпнел в очакване. Нещастникът бил в Отделението от дванайсет години.

Та значи донесли в стаята малко легло и Сток и момичетата му пристъпили към действие. По-късно надзирателите разправяха, че жените на Сток били доста хубавички и изглеждали много млади. Сток точно се готвел да започне или с жена си или с приятелката си, което всъщност било без значение, когато телефонът иззвънял. Бил адвокатът му, който задъхано изкрещял в слушалката голямата новина, че Пети областен съд спира изпълнението на присъдата. Сток му затворил телефона. В този момент имал по-важна работа. Минали няколко минути, после телефонът отново иззвънял. Сток го сграбчил. Отново бил адвокатът, който този път много по-спокойно обяснил на Сток юридическите маневри, които спасили живота му за момента. Сток му благодарил и го помолил да не го разгласява още един час.

Адам отново погледна надясно, чудейки се кой от двамата адвокати е звънял на Сток, докато той е упражнявал конституционното си право на последна съпружеска среща.

— Дотогава обаче от канцеларията на главния прокурор вече били уведомили директора и екзекуцията била отменена. Неуспешна, както те обичат да казват. За Сток това било без значение. Той продължавал, сякаш нямало повече никога да види жена. Вратата на стаята не се заключва отвътре по обясними причини, така че Найфе, след като почакал търпеливо, леко почукал на вратата и помолил Сток да излезе. „Време е да се връщаш в килията си, Сток“, казал той. Сток отвърнал, че му трябват само още пет минути. „Не“, казал Найфе. „Моля те“, продължавал Сток и после отвътре се чул особен шум. Директорът се ухилил на надзирателите, които се ухилили в отговор и в продължение на пет минути гледали към пода, докато креватът скърцал и се тресял в малката стая. Най-накрая Сток отворил вратата, наперен като световен шампион по вдигане на тежести. Ония от охраната казаха, че бил по-доволен от това преживяване отколкото от отлагането на присъдата. Бързо отпратили жените. Както се оказало после, изобщо не били жена му и приятелката му.

— А кои били?

— Две проститутки.

— Проститутки ли?! — Адам неволно повиши глас и единият от адвокатите го погледна.

Сам се приближи толкова, че носът му бе почти в процепа.

— Да, тукашни проститутки. Брат му уредил работата. Помниш ли парите за погребението, които той събра с такъв труд.

— Майтапиш се.

— Точно така е. Четиристотин долара за проститутки, което на пръв поглед е доста много, особено за тукашни черни проститутки, но те сигурно са били уплашени до смърт, че ще идват в Отделението, и това е логично. Взели всичките пари на Сток. Той по-късно ми каза, че въобще не му пука как ще го погребат. Каза, че си е струвало всеки цент. Найфе изпадна в неловко положение и заплаши, че ще забрани подобни срещи. Но адвокатът на Сток, оня ниският, с черната коса, заведе дело и получи решение, което дава право на последна любовна среща.