Джон Гришам - Клиентът

Джил енергично разтърси китката му и се приготви за решаващия удар.

— Както ви гледам, май имате два счупени крака, сътресение на мозъка, някоя и друга прободна рана…

— И фрактура на ключицата.

— Великолепно. Значи ще настояваме за трайна нетрудоспособност. Какво работите? — запита Джил, разтривайки съсредоточено брадата си с длан. Картичката продължаваше да лежи на масата, но Джо не посегна към нея. И двамата не обръщаха внимание на Марк.

— Кранист.

— Член на профсъюза?

— Аха.

— Бомба. И камионът, казвате, не спазил предимството. Значи няма съмнение за вината, а?

Джо сбръчка чело, отново опита да се намести и дори за Марк стана ясно, че напористият Джил почва да му досажда. Все пак той леко кимна.

Джил трескаво надраска нещо върху една книжна салфетка, после се усмихна на Джо и заяви:

— Мога да ви докарам поне шестстотин хиляди. Взимам само една трета, тъй че за вас остават чисти четиристотин. Минимум. Четиристотин бона, без данъци, разбира се. Още утре завеждаме делото.

Джо възприе всичко това без изненада, сякаш вече го бе чувал неведнъж. Джил се перчеше самоуверено и очакваше отговора със зяпнала уста.

— Поговорих с някои други адвокати — каза Джо.

— Мога да ви осигуря повече от когото и да било. С това си изкарвам хляба — само тежки катастрофи. И друг път съм съдил „Ексън“, знам им всички тукашни шефове и адвокати, а те треперят пред мен, защото късам живо месо. На война като на война, Джо, а в този град аз съм най-добрият. Знам как да играя мръсната им игра. Наскоро приключих дело за тежка телесна повреда и изкопчих близо половин милион. Клиентът просто ме нае, и толкова, а после ония направо го затрупаха с пари. Няма какво да се правя на скромен, Джо, по тия дела нямам равен в целия град.

— Тая сутрин един адвокат позвъни и рече, че може да ми докара милион.

— Лъже. Как му е името? Макфей ли? Рагланд? Или Снодграс? Душичките им знам на тия типове. Цял ден ги ритам по задниците, Джо, пък и нали ти казах, шестстотин хиляди е минимумът. Може да се окажат много повече. По дяволите, Джо, ако ни принудят да заведем дело, кой знае каква сума ще определи съдът. Всеки ден водя дела, Джо, мъкна се по съдилищата из цял Мемфис. Шестстотин е минимумът. Нае ли някого вече? Подписа ли договор?

Джо поклати глава.

— Още не.

— Чудесно. Слушай, Джо, нали имаш жена и деца?

— Бивша жена и три хлапета.

— Значи плащаш издръжка, човече. Чуй ме сега. Колко ти е издръжката?

— Петстотин месечно.

— Малка е. Имаш обаче и други разноски. Ето какво ще направим. Давам ти аванс по една хилядарка месечно за разноските. Ако приключим след три месеца, прибирам си трите хиляди. Ако цялата работа продължи две години, макар че не може да трае толкова, прибирам си двайсет и четири хиляди. Или колкото се натрупат. Чат ли си, Джо? Плащам в брой, още сега.

Джо се размърда отново и заби поглед в масата.

— Вчера един адвокат намина в стаята мий обеща да дава по две хиляди месечно.

— Кой беше? Скоти Мое? Роб Ламок? Знам ги тия типове, Джо, боклуци са до един. Не са и помирисвали съдебна зала. Не им вярвай. Некадърници са те. Добре, няма да остана по-долу. Две хиляди още сега и по две хиляди всеки месец.

— А пък един от някаква голяма кантора предложи десет хиляди сега и неограничен кредит за всичко, което ми потрябва.

Джил бе съкрушен и минаха поне десет секунди, преди да заговори отново.

— Чуй ме, Джо, въпросът не е в аванса, нали така? Важното е колко пари ще изкопча от „Ексън“. А никой, повтарям, никой няма да им вземе повече от мен. Никой. Слушай, давам ти пет хиляди сега и ще можеш да теглиш колкото ти трябва за разходи. Бива ли?

— Ще си помисля.

— Всяко забавяне е гибелно, Джо. Трябва да бързаме. Веществените доказателства изчезват. Спомените избледняват. Големите корпорации са тромави.

— Казах, че ще си помисля.

— Да се обадя ли утре?

— Не.

— Защо?

— Дявол да го вземе, сън не ме хваща от вас, адвокати проклети. Залък не мога да хапна, без да ми се изтърсите. Из тая гадна болница адвокатите май са повече от докторите.

Джил остана невъзмутим.

— Много акули се навъртат наоколо, Джо. Тълпи от калпави адвокатчета, които ще ти съсипят делото. Печално, но факт. Занаятът е пренаситен и адвокатите търчат навсякъде да си дирят работа. Но недей да допускаш грешка, Джо. Обади ми се. Погледни в „Жълтите страници“. Там са ми отделили цяла страница в три цвята, Джо. Потърси името Джил Тийл и ще разбереш къде е истината.