Джон Гришам - Клиентът

Всъщност опитваше да се пошегува, но Фолтриг изобщо не схвана хумора, скрит зад сериозното му лице. Доколкото бе чувал Мактюн, прокурорът не се славеше с особено остър ум.

— Семейството явно се е преселило още докато е бил дете — поясни Мактюн след кратко мълчание. — Клифърд е завършил колеж в Райе, а по-късно е получил юридическо образование в Тулейн.

— Там учихме заедно — гордо съобщи Финк.

— Чудесно. Бележката е написана на ръка и има днешна дата… не, вече е вчерашна. Писал е с черен флумастер… не го открихме в колата. — Мактюн взе едно листче и го протегна през бюрото. — Ето оригинала. Пипайте по-внимателно.

Уоли Бокс грабна листчето и го подаде на Фолтриг, който се вторачи в текста. Мактюн разтърка очи и продължи:

— Нищо особено, уточнява какво погребение желае и дава някои указания на секретарката си. Но погледнете отдолу. Изглежда, че се е опитал да добави нещо със синя химикалка, пълнителят обаче е бил свършил.

Фолтриг заби нос в бележката.

— Тук пише: „Марк, Марк, къде…“ й другото не се чете.

— Точно така. Почеркът е ужасен и пълнителят е свършил, но нашият експерт разчете същото: „Марк, Марк, къде са…“ Според него по време на писането Клифърд е бил замаян от алкохол или наркотици. Намерихме химикалката. Евтина, марка „Бик“. Няма съмнение, че е същата. Клифърд не е имал дете, племенник, чичо, брат или братовчед на име Марк. Сега проверяваме приятелите му — секретарката твърди, че изобщо не е имал приятели, — но още не сме открили нито един познат на име Марк.

— И какъв извод следва?

— Има още нещо. Преди няколко часа Марк Суей е бил откаран до болницата от местен полицай на име Харди. По пътя се изпуснал, че Роуми бил рекъл или направил нещо. Роуми. Според секретарката на мистър Клифърд това е съкратено от Джероум. Всъщност тя твърди, че по-често го наричали Роуми, отколкото Джероум. Откъде ще знае хлапето този прякор, ако не му го е казал самият Клифърд?

Фолтриг слушаше със зяпнала уста.

— Какво мислите по въпроса? — запита той най-сетне.

— Е, лично аз смятам, че преди Клифърд да се застреля, хлапето е било в колата, и то доста дълго, както доказват отпечатъците. Двамата са разговаряли за нещо. По някое време момчето напуска колата, Клифърд опитва да допълни бележката, после се застрелва. Хлапето е ужасено, а братчето му изпада в шок. Това е.

— Но защо му трябва да лъже?

— Първо, защото се страхува. Второ, защото е хлапе. Трето, може би защото е чуло от Клифърд нещо, което не бива да знае.

Драматичната реплика бе поднесена съвършено и в кабинета настана пълна тишина. Фолтриг застина като вкаменен. Бокс и Финк се вторачиха тъпо в бюрото.

Тъй като за момента шефът му явно не бе на висота, Уоли Бокс се опита да отбие удара с идиотски въпрос:

— Защо мислите така?

Мактюн бе изчерпал запасите си от търпение спрямо държавните прокурори и техните помощници още преди двайсетина години. Беше ги виждал как идват и се сменят един подир друг. Беше се научил да влиза в техния тон и при необходимост да ги ласкае. Знаеше, че на тъпите им въпроси е най-добре да отговаряш точно и буквално.

— Заради бележката, отпечатъците и лъжите. Горкото хлапе просто не знае какво да прави.

Фолтриг остави бележката на бюрото и се поизкашля.

— Говорихте ли вече с момчето?

— Не. Преди два часа минах през болницата, но не го видях. Разговаряло е със сержант Харди от мемфиската полиция.

— Смятате ли да го разпитате?

— Да, след няколко часа. Около девет сутринта двамата с Труман ще отскочим до болницата да поговорим с него, а може би и с майка му. Иска ми се да чуя и братчето, но там нещата зависят от лекарите.

— Бих желал да присъствам — заяви Фолтриг.

Никой не се бе съмнявал, че ще каже точно това. Мактюн поклати глава.

— Идеята не е добра. Ще се справим сами.

Изрече го подчертано рязко, за да им набие в главите, че сега командва той. Тук беше Мемфис, а не Ню Орлиънс.

— А лекарят на хлапето? Разговаряхте ли с него?

— Още не. Ще опитаме тази сутрин. Не ми се вярва да знае нещо интересно.

— Мислите ли, че дечурлигата ще кажат на доктора? — невинно запита Финк.

Мактюн врътна очи към Труман, сякаш искаше да запита: „Що за тъпаци си ми домъкнал?“

— Не мога да отговоря, сър. Нямам представа какво знаят. Нямам представа как се казва докторът. Нито пък дали е разговарял с децата и дали ще му се доверят.

Фолтриг хвърли кръвнишки поглед към Финк, който смутено се сви край стената. Мактюн погледна часовника си и стана.