Джон Гришам - Клиентът

— Господа, вече е късно. Около пладне нашите хора ще са привършили с колата, тъй че предлагам да се срещнем тогава.

— Трябва да разберем всичко, което знае Марк Суей — заяви Рой, без да става от стола. — Той е бил в оная кола и Клифърд е разговарял с него.

— Това ми е известно.

— Да, мистър Мактюн, но някои работи не са ви известни. Клифърд знаеше къде се намира трупът и беше почнал да дрънка.

— Много неща не са ми известни, мистър Фолтриг, защото делото се води в Ню Орлиънс, а аз работя в Мемфис, тъй че сам разбирате. Не ми е работа да знам подробности за покойните господа Бойет и Клифърд. И без това съм затънал до гуша в тукашни трупове. Вече наближава един след полунощ, а аз вися в този кабинет над чуждо следствие, дрънкам си с вас и отговарям на куп въпроси. Ще работя по тоя случай до пладне, носле моят приятел Лари Труман може да го поеме. Аз ще съм грохнал.

— Освен ако ви позвънят от Вашингтон, разбира се.

— Да, освен ако ми позвънят от Вашингтон. Тогава ще върша каквото ми нареди мистър Войлс.

— Аз беседвам с мистър Войлс всяка седмица.

— Моите поздравления.

— Според него в момента разследването по случая Бойет е на първо място в списъка на ФБР.

— И аз така съм чувал.

— Сигурен съм, че мистър Войлс ще ви благодари за старанието.

— Едва ли.

Рой бавно се изправи и втренчено изгледа Мактюн.

— За нас е изключително важно да научим всичко, което знае Марк Суей. Разбирате ли?

Мактюн мрачно се втренчи насреща му, но не каза нищо.

През нощта Карен намина да види как е Марк, а около осем сутринта му донесе портокалов сок. Момчето беше само в малката чакалня. Карен лекичко разтръска рамото му.

Въпреки купищата неприятности Марк се чувстваше безнадеждно влюбен в хубавата медицинска сестра. Той отпи от сока и я погледна право в искрящите лешникови очи. Тя го потупа по краката през одеялото.

— На колко години си? — запита Марк.

Карен се усмихна още по-широко.

— На двайсет и четири. С тринайсет години съм по-стара от теб. Защо питаш?

— А, просто по навик. Омъжена ли си?

— Не. — Тя внимателно дръпна одеялото и се зае да го сгъва. — Как беше на дивана?

Марк стана, протегна се и продължи да я гледа.

— По-добре, отколкото на онова легло, дето са го пробутали на мама. Ти цяла нощ ли беше на работа?

— От осем до осем. Работим на смени по дванайсет часа, четири дни в седмицата. Хайде, ела с мен. Доктор Грийнуей те чака в стаята.

Тя го хвана за ръката (което бе извънредно облекчение сред множеството грижи) и двамата се отправиха към стаята на Рики. Щом стигнаха, Карен излезе и затвори вратата.

Даян изглеждаше уморена. Стоеше край леглото на Рики с незапалена цигара между треперещите пръсти. Марк застана до нея и тя го прегърна през рамото. Двамата мълчаливо се загледаха как доктор Грийнуей разтрива слепоочията на Рики и тихичко му говори нещо. Детето лежеше със затворени очи и изобщо не реагираше.

— Не ви чува, докторе — каза накрая Даян.

Вече не издържаше да го слуша как бъбри като на малко бебе. Грийнуей не й обърна внимание. Тя избърса сълза от бузата си. Марк усети около нея свеж дъх на сапун. Без грим лицето й изглеждаше съвсем различно.

След малко Грийнуей надигна глава.

— Много тежък случай — бавно изрече той сякаш сам на себе си, продължавайки да гледа затворените очи.

— И какво ще правим сега? — запита Даян.

— Ще чакаме. Организмът се е стабилизирал, тъй че няма пряка опасност. Все някога ще се опомни и тогава ще бъде изключително важно да сте в тази стая. — Сега Грийнуей гледаше към тях и замислено ровеше пръсти в брадата си. — Когато отвори очи, трябва да види майка си, разбирате ли?

— Никъде няма да ходя.

— Ти, Марк, можеш мъничко да се пораздвижиш, но ще е най-добре да стоиш тук колкото се може по-често.

Марк кимна. Всяка минута в тази стая му се струваше мъчителна.

— Първият миг може да бъде критичен. Когато се огледа, Рики ще е изплашен. Трябва да види и да докосне майка си. Прегърнете го и го успокойте. Незабавно повикайте сестрата. Аз ще оставя инструкции. Ще бъде много гладен, затова се опитайте да го нахраните. Сестрата ще махне системите, за да може да се разхожда из стаята. Но най-важното е да го прегръщате.

— Кога мислите, че…

— Не знам. Вероятно днес или утре. Няма начин да се предскаже.

— Имали ли сте вече подобни случаи?

Грийнуей се озърна към Рики и реши да бъде откровен.

— Да, но не чак толкова тежки. Той е почти напълно безчувствен, което изглежда малко странно. Обикновено, след като си починат, децата се събуждат и искат да хапнат нещо. — Грийнуей направи опит да се усмихне и почти успя. — Но няма защо да се тревожим. Рики ще оздравее. Просто му трябва малко повече време.