Джон Гришам - Клиентът

Рики сякаш го чу. Той изпъшка и се размърда, но не отвори очи. Тримата напрегнато се вгледаха в него, очаквайки с надежда да чуят поне една думица. Даже Марк, макар че предпочиташе Рики да мълчи за произшествието, докато обсъдят всичко насаме, отчаяно копнееше брат му да се опомни и да заговори за нещо друго. Беше му омръзнало да го гледа как лежи и си смуче проклетия палец.

Грийнуей измъкна вестник от лекарската си чанта. Беше сутрешният „Мемфис Прес“. Остави го върху леглото и подаде на Даян визитна картичка.

— Кабинетът ми е в съседната сграда. Ето и домашния ми телефон за всеки случай. Помнете, още щом се събуди, трябва да съобщите на дежурните сестри, а те веднага ще ме повикат. Разбрахме ли се?

Даян взе картичката и кимна. Грийнуей разгъна вестника върху леглото на Рики.

— Видяхте ли вече това?

— Не — каза Даян.

В долния край на първа страница имаше заглавие: АДВОКАТ ОТ НЮ ОРЛИЪНС СЕ САМОУБИВА В СЕВЕРНИТЕ ПРЕДГРАДИЯ НА МЕМФИС. Отдясно под заглавието бе отпечатана голяма снимка на У. Джероум Клифърд, а отляво бе сместено подзаглавието: ПРЕУСПЯВАЩ ЗАЩИТНИК НА ПРЕСТЪПНИЦИ, ПОДОЗИРАН ВЪВ ВРЪЗКИ С МАФИЯТА. Думата „мафия“ сякаш прободе Марк право в очите. Той се вгледа в лицето на Роуми и изведнъж се изплаши, че ще повърне.

Грийнуей се приведе напред и заговори почти шепнешком:

— Изглежда, че мистър Клифърд е бил доста известен адвокат в Ню Орлиънс. Занимавал се е с делото за убийството на сенатора Бойет. Доколкото разбрах, бил е адвокат на човека, когото обвиняват. Вие сигурно сте чели за случая.

Даян захапа незапалената цигара и поклати глава.

— Е, това дело доста нашумя. Първият американски сенатор, убит при изпълнение на служебните си задължения. Като си тръгна, вземете да го прочетете. Долу висят хора от полицията и ФБР. Когато дойдох преди час, те вече чакаха.

При тия думи Марк се хвана за рамката на леглото.

— Искат да поговорят с Марк. Във ваше присъствие, разбира се — добави Грийнуей.

— Защо? — запита Даян.

Грийнуей погледна часовника си.

— Делото Бойет е заплетено. Мисля, че ще разберете, след като прочетете статията. Казах им, че само аз ще решавам кога да разговаряте с тях. Прав ли съм?

— Да — провикна се Марк. Даян и Грийнуей го изгледаха смаяно. — Не искам да разговарям с тях. Ако ченгетата вземат да ме разпитват, може и аз да се гътна като Рики.

Нещо му подсказваше, че полицаите са подготвили купища нови въпроси. Нямаше скоро да го оставят на мира. От снимката на първа страница и споменаването на ФБР изведнъж го побиха студени тръпки. Трябваше да седне.

— Засега ги дръжте настрана — каза Даян.

— Питаха дали ще могат да ви посетят в девет, но аз отказах. Но няма да си отидат. — Грийнуей отново погледна часовника. — Ще се върна по обяд. Може би тогава ще се наложи да разговаряме с тях.

— Както решите — кимна Даян.

— Добре. Ще им кажа да изчакат до дванайсет. Моите хора се обадиха в училището и на вашия шеф. Не се тревожете за тия неща. Просто гледайте да бъдете край леглото, докато се върна.

Грийнуей още веднъж се усмихна насила и излезе.

Даян изтича в банята да запали най-сетне цигарата. Марк взе дистанционното управление и натисна наслуки няколко копчета, докато успя да включи телевизора до леглото на Рики. Потърси местните новини. Нямаше нищо интересно — само прогнози за времето и спорт.

Даян изчете статията за мистър Клифърд и остави вестника на пода до походното легло. Марк я гледаше напрегнато.

— Неговият клиент е убил сенатор — изрече тя с ужас в гласа.

Стана тя каквато стана. Значи разпитът щеше да е тежък и от самата мисъл Марк изведнъж огладня. Часът минаваше девет. Рики още не бе помръднал. Сестрите май ги бяха забравили. Грийнуей сякаш си бе отишъл преди цяла вечност. Нейде в сянката дебнеше ФБР. Стаята като че се смаляваше с всяка изминала минута, а от седенето на скапаното легло го болеше гърбът.

— Чудя се защо ли го е направил — промърмори той само колкото да каже нещо.

— Пише, че мистър Клифърд имал връзки с престъпния свят в Ню Орлиънс и че неговият клиент е смятан за виден мафиот.

Марк беше гледал „Кръстникът“ по кабелната телевизия. Беше гледал и първото продължение, тъй че знаеше всичко за мафията. Пред очите му прелетяха сцени от филма и болките в стомаха станаха още по-силни. Сърцето му заподскача в гърдите.

— Гладен съм, мамо. Ти гладна ли си?

— Защо не ми каза истината, Марк?

— Защото ченгето беше във фургона и нямаше как да ти кажа. Извинявай, мамо. Много съжалявам, честна дума. Наистина исках да ти кажа веднага щом останем насаме.