Джон Гришам - Клиентът

Цели двайсет минути той гледа как другите спят и накрая му омръзна. Беше време за експедиция. Спомни си как преди години, когато учеше в първи клас, една вечер баща му се прибра къркан и вдигна адски скандал на Даян. Двамата се сбиха така, че целият фургон взе да подскача, а Марк не издържа, отвори паянтовото прозорче на детската стая и се измъкна навън. После пое на дълга разходка — първо из квартала, след това направо през гората. Беше гореща лепкава нощ с безброй звезди на черния небосвод и по някое време той седна да почине на едно хълмче, откъдето се откриваше гледка към паркинга. Мълчаливо се помоли майка му да остане здрава и читава. Молеше Бог да му даде семейство, в което всеки да спи без страх от крясъци и побоища. Защо не можеха да живеят нормално като другите хора? След почивката Марк поскита още час-два. Когато се прибра, всичко беше спокойно и оттогава се роди навикът да предприема дълги нощни екскурзии, които му носеха много радост и покой.

По природа Марк беше мислител, податлив на тревожни настроения, и когато сънят идваше трудно или изобщо не идваше, той тръгваше на своите потайни пътешествия. От тях узна много. Обличаше тъмни дрехи и крачеше тихо като крадец из сенките на „Движими имоти Тъкър“. Понякога ставаше свидетел на дребни кражби или вандалщина, но не казваше никому. Виждаше как любовници се промъкват през чужди прозорци. В ясните нощи обичаше да седи на хълмчето над паркинга и спокойно да пуши омачкана цигара. Страхът, че майка му може да го спипа, бе изчезнал още преди години. След тежкия работен ден тя спеше непробудно.

И сега непознатото място не го плашеше. Той придърпа завивката върху рамото на майка си, подпъхна отстрани одеялото на Рики и тихичко се измъкна навън. Коридорът бе сумрачен и пуст. В дежурната стая хубавицата Карен попълваше някакви документи. Като го видя, тя се усмихна прелестно и спря да пише. Марк обясни, че иска да отскочи до кафенето за портокалов сок и знае пътя. Обеща да се върне след минутка. Карен го изпроводи с още по-слънчева усмивка и Марк окончателно се влюби.

Харди бе изчезнал. В чакалнята нямаше жива душа, но телевизорът работеше. Даваха „Героите на Хоугън“. Марк повика празния асансьор и се спусна в сутерена.

Кафето също беше пусто. Само край една от масичките имаше инвалидна количка, в която вдървено седеше някакъв човек с гипсирани крака. Гипсът искреше от белота. Едната ръка на човека висеше сгъната пред гърдите. Около главата му се издуваше дебела чалма от бинтове и доколкото Марк можеше да прецени, цялата му коса беше обръсната. Личеше, че се чувства ужасно неудобно.

Марк си взе чаша сок и седна на съседната маса. Човекът присви лице от болка и яростно бутна настрани чинията със супа. После отпи през сламката малко сок и изведнъж забеляза момчето.

— Как е? — усмихнато запита Марк. Никога не се бе смущавал от непознати, а към този изпитваше съчувствие.

Човекът се вгледа в него, после извърна очи. Лицето му отново се сгърчи и той се опита да намести краката си по-удобно. Марк се направи, че не забелязва.

Изневиделица някакъв тип с бяла риза и вратовръзка изникна край масата на инвалида и намести претрупания си поднос срещу него. На Марк изобщо не обърна внимание.

— Лоша работа — заяви новодошлият с широка усмивка. — Как стана?

— Катастрофа — отвърна другият малко боязливо. — Блъсна ме камион на „Ексън“. Оня идиот не спази предимството.

Новодошлият се усмихна още по-широко и сякаш забрави за подноса.

— Кога се случи това?

— Преди три дни.

— Значи камион на „Ексън“, а?

Човекът с вратовръзката бързо се прехвърли откъм страната на инвалида, вадейки в движение нещо от джоба си. Седна и изведнъж се озова само на сантиметри от гипсовете.

— Аха — предпазливо потвърди пострадалият.

Онзи протегна към него бяла визитна картичка.

— Името ми е Джил Тийл. Адвокат съм и водя само дела за пътнотранспортни произшествия, особено ако са свързани с тежкотоварни камиони. — Джил Тийл изрече всичко това с невероятна бързина, сякаш бе закачил едра риба и трябваше да я придърпа час по-скоро, преди да се е измъкнала. — Специализирам в тази област. Произшествия с тежкотоварни камиони. Автовлакове. Боклукчийски коли. Цистерни. Наречете го както щете, обаче камион ли е, аз съм насреща. — Той протегна ръка над масата. — Приятно ми е, Джил Тийл.

За щастие дясната ръка на инвалида бе оцеляла и той немощно я подаде на адвоката.

— Джо Фарис.