Джон Гришам - Клиентът

Знаеше колко важен е случаят Бойет. Това щеше да бъде най-шумният процес в бурната кариера на Фолтриг — процес, какъвто не бе и сънувал, и той щеше да го прослави пред цялата нация. Знаеше, че шефът му нощем не може да спи заради Бари Мулдано, но прякор Ножа.

Лари Труман привърши разговора и остави слушалката. Беше опитен ветеран от тайните служби, вече прехвърлил четирийсетте; оставаха му още десет години, докато се пенсионира. Фолтриг го изчака да заговори.

— Увещават мемфиската полиция да ни предостави колата за оглед. Сигурно ще се препират около час. Трудничко им е да обяснят цялата история с Клифърд и Бойет, но вече имат напредък. Началникът на мемфиския отдел се казва Джейсън Мактюн, много упорит и пробивен агент. В момента е при полицейския шеф. Свързал се е с Вашингтон, а оттам са позвънили в Мемфис, тъй че след два-три часа сигурно ще имаме колата. Смъртта е настъпила от изстрел в устата, несъмнено самоубийство. Изглежда, че най-напред е опитал с градинарски маркуч в ауспуха, но нещо не се е получило. Изгълтал почти цяла бутилка „Джак Даниълс“ и си замезвал с хапчета далман и кодеин. За пистолета няма полицейски сведения, но още е твърде рано. Мемфис води разследване. Евтино оръжие, трийсет и осми калибър. Опитал да глътне куршум човекът, ама му преседнало.

— Няма ли подозрения за убийство? — обади се Фолтриг.

— Никакви.

— Къде го е направил?

— Някъде край северните квартали. Забил из горите с онзи грамаден черен линкълн и си пръснал черепа.

— И сигурно никой не го е видял?

— Така изглежда. Две хлапета открили трупа сред някакъв пущинак.

— Кога е станало?

— Не много отдавна. След няколко часа ще направят аутопсия и ще определят времето на смъртта.

— А защо тъкмо в Мемфис?

— Не е ясно. Ако има причина, още не са я установили.

Фолтриг обмисли новините и отпи глътка доматен сок. Финк записа нещо в бележника си. Шърф драскаше енергично. Уоли Бокс не пропускаше дума.

— Какво казаха за бележката? — запита Фолтриг, гледайки през прозореца.

— А, там може да изскочи нещо интересно. Нашите момчета от Мемфис са успели да набавят копие. Не е много добро, но след малко ще опитат да ни го пратят по факса. Доколкото разбрах, бележката е написана на ръка с черно мастило и почеркът едва се разчита. В няколко реда дава инструкции на секретарката си как да го погребат — иска да бъде кремиран — и какво да правят с мебелите в кантората. Съобщава и къде ще открият завещанието му. Разбира се, за Бойет няма и дума. Нито пък за Мулдано. Изглежда, че в последния момент е опитал да добави още нещо. Надраскано е съвсем зле и почти не се чете.

— Какво точно?

— Не знаем. Мемфиската полиция все още задържа бележката заедно с пистолета, хапчетата и всички други веществени доказателства. Мактюн се опитва да я измъкне. В колата са намерили евтина химикалка със засъхнал пълнител и изглежда, че именно с нея Клифърд е опитал да допише нещо.

— Нали ще получат бележката, докато стигнем? — запита Фолтриг, подчертавайки недвусмислено с тона си, че веднага след пристигането в Мемфис очаква да му се предостави всичко, което пожелае.

— Момчетата се стараят — отвърна Труман. Теоретично погледнато, Фолтриг не можеше да му заповядва, но следствието вече бе прикрепено към съдебно дело и почитаемият имаше решаващата дума.

— Значи Джероум Клифърд изневиделица пристига в Мемфис и си пръсва черепа — промърмори Фолтриг към прозореца. — Четири седмици преди процеса. Майко мила. Какви ли щуротии ни чакат още?

Никой не отговори. Седяха мълчаливо и чакаха Рой да продължи.

— Къде е Мулдано? — запита той най-сетне.

— В Ню Орлиънс. Държим го под наблюдение.

— До полунощ вече ще си има нов адвокат, а утре по пладне ще ни тръсне десетина молби за отлагане на делото под претекст, че трагичната смърт на Джероум Клифърд сериозно подкопава конституционното му право на почтен съд с квалифицирана правна помощ. Естествено, ние ще възразим и съдията ще постанови разглеждане на въпроса след седмица, а на разглеждането ще загубим и ще минат още шест месеца, докато натъкмим процеса. Шест месеца! Представяте ли си?

Труман ядно тръсна глава.

— Поне ще имаме повече време за издирване на трупа.

Така беше и Рой отлично го знаеше. Всъщност му трябваше време, само че не можеше да признае това, защото беше прокурор, народен закрилник, представител на правителството в борбата срещу престъпността и корупцията. Щом правосъдието стоеше на негова страна, трябваше да бъде непогрешим и готов за атака срещу злото независимо от времето и мястото. С всички средства бе настоявал за ускоряване на процеса, защото знаеше, че е прав и ще осъди виновника. Съединените американски щати трябваше да победят! И Рой Фолтриг щеше да им осигури победата. Очакваха го първите вестникарски страници. Очакваше го дъхът на печатарско мастило.