Джон Гришам - Клиентът

Даян опипа челцето на Рики. После лекичко го разтръска, но момчето не се събуди. Лежеше свито на топка, дишаше нормално и смучеше палеца си. Отвън долетя шум от затръшване на автомобилна врата и Даян мина в дневната.

През вратата нахълта Марк.

— Здрасти, мамо.

— Къде беше? — рязко запита тя. — Какво е станало с Рики?

На прага застана сержант Харди и Даян се вкамени.

— Добър вечер, госпожо.

Даян впи яростен поглед в Марк.

— Какво си направил?

— Нищо.

Харди прекрачи напред.

— Нищо сериозно, госпожо.

— Тогава защо сте тук?

— Ще ти обясня, мамо. Това е дълга история.

Харди затвори вратата и тримата се спогледаха неловко.

— Е, слушам.

— Ами днес следобед двамата с Рики си играехме в горичката и видяхме на една полянка да стои голяма кола с включен двигател, а пък като се приближихме, на багажника лежеше някакъв човек с пистолет в устата. Беше мъртъв.

— Мъртъв!

— Самоубийство, госпожо — вметна Харди.

— После хукнахме насам и аз се обадих на 911.

Даян притисна устата си с пръсти.

— Самоубиецът е Джероум Клифърд, бял, мъжки пол — поясни Харди с официален глас. — Живее в Ню Орлиънс и нямаме представа защо е пристигнал тук. Според нас смъртта е настъпила не много отдавна, може би преди около два часа. Оставил е бележка.

— Какво направи Рики? — запита Даян.

— Ами като дотичахме у дома, той се просна на дивана, взе да си смуче палеца и не искаше да говори. Аз го пренесох на леглото и му метнах едно одеяло.

Харди се навъси.

— На колко години е момчето?

— На осем.

— Може ли да го видя?

— Защо? — запита Даян.

— Тревожа се. Видяло е нещо ужасно и може да е изпаднало в шок.

— В шок ли?

— Да, госпожо.

Даян ги поведе през кухнята към тесния коридор. Харди крачеше енергично след нея, а най-отзад Марк клатеше глава и стискаше зъби.

Харди дръпна одеялото от раменете на Рики и докосна ръката му. Палецът пак беше в устата на детето. Полицаят го разтръска, повика го по име и за момент очите се разтвориха. Рики измънка нещо.

— Кожата му е хладна и влажна — каза Харди. — Боледувал ли е напоследък?

— Не.

Телефонът иззвъня и Даян се хвърли към дневната. От детската стая Харди и Марк я чуха как разказва на лекаря за симптомите и за произшествието с мъртвеца.

— Малкият каза ли нещо, когато видяхте трупа? — тихо замита Харди.

— Май че не. Всичко стана много бързо. Ние… ъъъ… просто си плюхме на петите още щом го видяхме. Рики само пъхтеше и мрънкаше по целия път. Бягаше някак странно, с провиснали ръце. Никога не съм го виждал да тича така, а пък като се прибрахме, той се сви на топка и вече не обели дума.

— Трябва да го откараме в болница — каза Харди.

Марк усети, че коленете му омекват, и се подпря на стената. Даян затвори телефона и Харди я пресрещна в кухнята.

— Докторът иска да го откараме в болница — изплашено съобщи тя.

— Ще повикам линейка — каза Харди и се отправи към вратата. — Пригответе му някакви дрешки.

Той изчезна навън, оставяйки вратата отворена. Даян жегна с поглед Марк. Момчето вече нямаше сили да стои право и се свлече на стола до кухненската маса.

— Истината ли казваш? — запита тя.

— Да, мамо. Видяхме мъртвеца и Рики май се шашна. После избягахме.

Вече беше затънал дотам, че щяха да му трябват часове, за да разкаже истината. Когато останеха сами, може би щеше да поразмисли и да обясни подробно цялата работа, но в момента ченгетата бяха наоколо и само се чудеха как да го объркат още повече. Марк не се боеше от майка си и обикновено признаваше всяко прегрешение. Тя беше едва трийсетгодишна, много по-млада от майките на неговите приятели. Заедно бяха преживели доста премеждия. Страданията в дългата и мъчителна борба с баща му бяха създали помежду им нещо много по-силно от обичайната връзка между майка и син. Сега го болеше, че трябва да крие истината. Виждаше, че тя е отчаяна и стресната, но, така или иначе, приказките на Роуми нямаха нищо общо със състоянието на Рики. Усети в стомаха си остра болка и стаята бавно се завъртя наоколо.

— Какво ти е на окото?

— Сбих се в училище. Не бях виновен.

— Все така казваш. Добре ли си?

— Нищо ми няма.

Харди изтрополи по стъпилата.

— Линейката ще пристигне след пет минути. В коя болница да го откараме?

— Докторът препоръча Сейнт Питър.

— А вашият доктор къде работи?

— В педиатрична група Шелби. Каза, че ще се обади на детския психиатър да ни посрещне в болницата. — Даян нервно запали цигара. — Мислите ли, че ще се оправи?