Джон Гришам - Присъдата

Николас отиде в стаята си, набра номера на Марли и затвори веднага, щом чу сънения й глас. Изчака две минути и пак позвъни. На шестия сигнал отново затвори. След още две минути набра номера на клетъчния телефон. Тя се обади от гардероба.

Николас описа подробно премеждията на Хопи. С това нощната й почивка приключи. Трябваше да се свършат много неща, и то час по-скоро.

Споразумяха се да започнат от Нейпиър, Ничман и Кристано.

Съдебната зала не се промени и в събота. Все същите хора със същите делови костюми прелистваха отдавна познати документи. Тогата на съдията Харкин си оставаше все тъй черна. Както през цялата седмица, адвокатите си приличаха като две капки вода. Полицаите бяха все така отегчени, може би дори и малко повече. Няколко минути след като заседателите се настаниха и Харкин приключи с въпросите, настана същата скука както от понеделник до петък.

След досадното представление на Гънтър в петък Кейбъл и неговите помощници бяха решили да започнат деня малко по-енергично. Кейбъл призова и регистрира като вещо лице някой си доктор Олни — учен, каква новост само! — който бил постигнал поразителни резултати с лабораторни мишки. Свидетелят носеше видеозапис на симпатичните животинки, всички до една кипящи от енергия и без никакви признаци за болест и смърт. Бяха разделени на няколко групи в стъклени клетки и Олни имаше задачата да им въздейства всекидневно с различни количества цигарен дим. Обясни, че го правел от години. Въпреки непрекъснатото въздействие, нямало нито едно заболяване от рак. Опитал всичко, та чак едва ли не задушил горките създания, но просто не ставало. Разполагал с най-подробна статистика. И имал ясна представа, че цигарите не предизвикват рак нито у мишките, нито у хората.

Хопи слушаше от мястото, на което вече бе свикнал да сяда. Беше обещал да намине, да я погледне, да й предложи морална подкрепа, да покаже още веднъж как ужасно съжалява. Това поне можеше да стори. Вярно, съботата беше оживен ден за търговията с недвижими имоти, но в неговата кантора рядко се мяркаше жива душа преди единайсет. След катастрофата със „Стилуотър Бей“ вече му липсваше стимул. Каква ти търговия, когато можеше да прекара няколко години зад решетките!

Тоунтън отново се бе появил на първия ред зад Кейбъл, все със същия безупречен черен костюм. Деловито драскаше нещо в бележника си и от време на време поглеждаше Лони, който изобщо не се нуждаеше от напомняне какво трябва да прави.

Дерик седеше в дъното, гледаше и кроеше планове. Рий, съпругът на Рики, също седеше най-отзад заедно с децата. Хлапетата бяха размахали ръце, когато зърнаха за пръв път майка си в ложата. Мистър Нелсън Кард седеше до мисис Граймс. В залата бяха и двете дъщери на Лорийн.

Роднините идваха както за да подкрепят своите близки, така и от чисто любопитство. Бяха чули достатъчно, за да си оформят мнение за същината на процеса, адвокатите, страните, експертите и съдията. Сега искаха да слушат, та по-късно да обменят мнение какво е трябвало да се направи.

Бевърли Монк дойде на себе си някъде около десет и половина. Все още беше замаяна и две не виждаше от джин, наркотици и какво ли не. Тя завъртя лице и осъзна, че лежи на дъсчен под. Омота се в някакво мръсно одеяло, прекрачи над един хъркащ мъж, когото изобщо не помнеше, и откри тъмните си очила върху сандъчето, което й служеше за нощно шкафче. С очилата прогледна малко. Наоколо беше същинска лудница — неподвижни тела по леглата и пода, купища празни шишета по евтините мебели. Какви бяха тия хора? Тя затътри нозе към тясното прозорче, като прекрачваше тук-там над съквартирантите си. Какво бе правила снощи?

Прозорецът беше заскрежен; над улиците се ръсеха редки снежинки. Тя загърна одеялото по-плътно около мършавото си тяло, седна до прозореца, загледа снега и се запита колко ли е останало от хилядата долара.

Приближи устни до стъклото, вдъхна хладния въздух и погледът й взе да се избистря. В слепоочията й продължаваше да тупти тъпа болка, но главозамайването изчезваше. Спомни си, че преди години, още преди да се запознае с Клер, имаше приятелка от университета на име Фийби — възпълно момиче, което все си имаше дребни проблеми с наркотиците и не можеше да се пребори с тях. Известно време Фийби бе работила заедно с Клер и Бевърли, преди да отпраши нанякъде. Беше родом от Уичита. Веднъж бе споменала пред Бевърли, че знаела нещо за миналото на Клер, чула го от нейния приятел. Не от Джеф Кер, ставаше дума за някакво друго момче. Ако не я болеше главата, сигурно щеше да си припомни нещо повече.