Джон Гришам - Присъдата

Толкова време оттогава…

Под леглото някой изпъшка. После отново настана тишина. Веднъж Бевърли бе гостувала при голямото католическо семейство на Фийби в Уичита. Баща й работеше като лекар. Сигурно лесно можеше да го намери. Щом онзи симпатяга Суонсън даваше хилядарка за няколко прости въпроса, колко ли би платил за истинското минало на Клер Клемънт?

Трябваше да намери Фийби. Бе чувала, че сега тя е в Лос Анджелис и я кара горе-долу като нея в Ню Йорк. Щеше да изцеди от Суонсън каквото може, а после да си потърси по-свястно място за живеене — нещо просторно, с прилични приятели, дето не правят всичко на кочина.

Къде ли беше картичката на Суонсън?

Вместо да посети сутрешното заседание, Фич си организира делова среща, макар че по принцип мразеше такива неща. Гостът бе твърде важен. Казваше се Джеймс Лоукъл и ръководеше частната детективска агенция, на която Фич плащаше цяло състояние. От потайната си централа в Бетесда фирмата на Лоукъл наемаше бивши служители от разузнаването, за които би било истинско оскърбление да издирват някаква си самотна американка без полицейско досие. Обикновено дебнеха терористи, нелегални оръжейни пратки и тъй нататък.

Но Фич имаше много пари, а задачата явно не пращаше никого под куршумите. Засега обаче нямаше никакъв резултат и тъкмо това бе причината за идването на Лоукъл.

Суонсън и Фич го изслушаха как без ни най-малко смущение изброява извършеното през последните четири дни.

Клер Клемънт не съществувала, преди да се появи в Лорънс крез лятото на 1988 г. Най-напред наела двустаен апартамент, за който плащала в брой всеки месец. Режийните разноски се водели на нейно име — вода, електричество, газ. В съдилищата на Канзас не била открита нейна молба за смяна на името. Обикновено подобни документи се държали под ключ, но агентите все пак се добрали до тях. Не била регистрирана като гласоподавател, не купувала на изплащане коли или недвижими имоти, но имала социална осигуровка, която използвала на двете си работни места — „Мълиган“ и един моден бутик близо до студентското градче. Карта за социална осигуровка се издавала доста лесно и много облекчавала живота на човек, който се крие. Успели да изнамерят копие от молбата й за карта, но в нея нямало нищо полезно. Не била правила постъпки за издаване на паспорт.

Лоукъл смяташе, че жената официално си е сменила името в някой друг щат — който и да било от четирийсет и деветте, — а после се е преместила в Лорънс.

Открили и телефонните й сметки за трите години престой в Лорънс. Нямало нито един междуградски разговор. Лоукъл повтори това още веднъж, за да го проумеят. Нито един междуградски разговор за три години. По онова време компанията не водела отчет на входящите междуградски разговори, тъй че сметките отразявали само местна активност. Сега проверявали номерата. Но тя по принцип рядко използвала телефона.

— Как може човек да живее без междуградски разговори? — смаяно запита Фич. — Ами роднините, приятелите?

— Има си начини — каза Лоукъл. — Много начини. Може да е използвала телефона на някоя приятелка. Може да е посещавала всяка седмица някой евтин мотел, където звъниш от стаята, а накрая си плащаш цялата сметка. Така не остават никакви следи.

— Невероятно — промърмори Фич.

— Право да ти кажа, Фич, много си я бива. Може и да е допуснала грешка, но досега не сме я засекли. И гласа на Лоукъл звучеше уважение. — Човек като нея на всяка крачка се съобразява с мисълта, че по-късно може някой да се разрови.

— Такава си е Марли — изрече Фич с бащинска гордост.

В Лорънс използвала две кредитни карти — Виза и Шел. Банковата сметка не разкрила нищо полезно. Очевидно предпочитала да пазарува в брой. Не употребявала телефонна карта.

С Джеф Кер било съвсем различно. Лесно открили следите му до Канзаския университет, пък и повечето работа вече била свършена от сътрудниците на Фич. Едва след запознанството с Клер момчето взело да става потайно.

Двамата напуснали Лорънс през лятото на 1991 г., след четвъртия му семестър, и досега хората на Лоукъл не открили нито един човек, който да знае накъде са заминали. Клер платила в брой наема за месец юни, после изчезнала. Търсили из десетки градове следи от появата на Клер Клемънт след май 1991-ва, но засега нямало никакъв резултат.

— Според мен още тогава е зарязала името и си е подбрала някое друго — приключи Лоукъл.

Фич отдавна подозираше нещо подобно.

— Днес е събота. Заседателите ще вземат решение в понеделник. Дай да зарежем събитията в Лорънс и да насочим всички усилия към нейното истинско минало.