Джон Гришам - Присъдата

След поредица от телефонни обаждания той откри във Вашингтон един бивш служител от Министерството на финансите, който сега имаше собствена консултантска фирма. Говореше се, че знаел всичко относно бързото прехвърляне на едри суми. Фич го нае незабавно, описа случая в най-общи линии и му изпрати по факса копие от инструкциите на Марли. Има глава на раменете това момиче, заяви онзи и увери Фич, че поне през първата част от плана парите му са в безопасност. Новата сметка щеше да бъде на негово име; Марли нямаше да има достъп до нея. Тя искаше само копие от потвърждението и човекът предупреди Фич да не й показва номера на входящата или изходящата сметка.

Когато Фич сключи сделката с Марли, Фондът разполагаше с шест милиона и половина. В петък той поговори последователно с четиримата генерални директори на Голямата четворка и поръча незабавно да прехвърлят по още два милиона. Каза, че сега няма време за въпроси. Ще обясни по-късно.

В пет и петнайсет петък следобед парите напуснаха тайната сметка на Фонда в Ню Йорк и след секунди попаднаха на Холандските Антили, където „Ханва“ вече ги чакаше. При пристигането им бе създадена нова сметка, обозначена единствено с номер, и потвърждението веднага потегли към нюйоркската банка.

В шест и половина Марли позвъни на Фич. Както можеше да се очаква, тя вече знаеше, че парите са прехвърлени. Поръча му да изтрие номера на сметката в потвърждението, което той и бездруго се канеше да направи, а после да го прати по факса до рецепцията на „Сиеста Ин“ точно в седем и пет.

— Не е ли малко рисковано? — запита Фич.

— Прави каквото ти казвам, Фич. Николас ще е до факса. Момичето от рецепцията го е харесало.

В седем и петнайсет Марли отново се обади, за да му съобщи, че Николас е получил потвърждението и го смята за истинско. След това заръча утре в десет да посети кабинета й. Фич охотно се съгласи.

Обзе го победоносен възторг, макар че парите още не бяха минали от ръка на ръка. Фич повика Хосе и излезе на разходка — нещо, което вършеше крайно рядко. Въздухът беше прохладен и свеж. Тротоарите пустееха.

Точно сега един изолиран съдебен заседател държеше лист хартия, върху който двукратно бе изписано числото десет милиона. Този заседател принадлежеше на Фич заедно с всичките си колеги. Процесът бе приключил. Е, да, пак нямаше да спи и щеше да гризе нокти, докато чуе присъдата, но на практика всичко бе свършило. Фич отново печелеше. От дъното на поражението бе излетял до победата. Вярно, на скъпа цена, но и залогът не беше малък. Тепърва имаше да слуша как Джанкъл и другите мърморят за стойността на операцията, това обаче си беше чиста формалност. Трябваше да мърморят за разходите — нали затова бяха началници.

Истинската цена беше другата, макар че те нямаше да я споменат — цената на една присъда в полза на ищеца, която при всяко положение би надхвърлила десет милиона, а освен нея разноските по безброй други съдебни процеси.

Знаеше, че си е заслужил този кратък миг на удоволствие, но работата му още не бе свършила. Нямаше да намери покой, докато не разбере коя е Марли, откъде идва, какво желае, как и защо е замислила този заговор. Зад всичко това имаше нещо скрито, а Фич се плашеше до смърт от загадките. Ако откриеше истинската Марли, щеше да получи отговорите. А дотогава скъпоценната присъда нямаше да му е в кърпа вързана.

След четири пресечки Фич отново се чувстваше както винаги — сърдит, заядлив и измъчен.

Дерик бе успял да се добере до фоайето и тъкмо надничаше през отворената врата, когато някаква млада жена любезно го запита какво желае. Носеше куп папки и изглеждаше много заета. Беше петък вечер, наближаваше осем, на адвокатската кантора още гъмжеше от народ.

Знаеше много добре какво желае — да намери някой от адвокатите на тютюневата компания, които бе видял в съда, да седне с него и да се споразумее на четири очи. Вече знаеше имената на Дъруд Кейбъл и неколцина от съдружниците му. Успя да открие кантората и два часа седя отвън в колата си, като репетираше репликите, успокояваше се и събираше кураж да напусне колата и да влезе през главния вход.

— Никъде не се мяркаше друго черно лице.

Всички адвокати са мошеници, нали така? Щом Рор предлагаше пари в брой, значи и другите от процеса щяха да предложат. Дерик носеше нещо за продан. А тук беше тъпкано с богати купувачи. Такъв шанс идва веднъж в живота.

Но всички подготвени думи се изпариха, когато секретарката спря и го огледа, после взе да се озърта, сякаш търсеше помощ. Нали Клив разправяше, че всичко било адски незаконно, че ако стане алчен, веднага ще го спипат. Страхът се стовари върху плещите му с убийствена сила.