Джон Гришам - Присъдата

— Кой ще е следващият?

— Не знам. Има още една резерва. От кого да се отървем?

— Само не от Лони.

— Тогава кажи защо.

— Е, да речем, че Лони е купен с пълна гаранция. Неговият е работодател ще ни послуша.

— Кого още си купил с пълна гаранция?

— Никого.

— Я стига, Фич. Искаш ли да победиш, или не?

— Естествено, че искам.

— Тогава не се ослушвай. Аз съм ти най-лесният път към присъдата.

— И най-скъпият.

— Едва ли си се надявал да ти изляза евтино. Какво печелиш, като криеш информация?

— Какво печеля, като се разприказвам?

— Мисля, че е очевидно. Ти казваш на мен. Аз казвам на Николас. Той схваща по-добре как се разпределят гласовете. И разбира накъде да се насочи. Какво ще кажеш за Гладис Кард?

— Тя ще последва останалите. Нямаме нищо за нея. Какво мисли Николас?

— Същото. Ами Ейнджъл Уийз?

— Тя е черна и пуши. Въпрос на късмет. Сигурно и тя ще последва останалите. Как смята Николас?

— Тя ще послуша Лорийн Дюк.

— А кого ще послуша Лорийн Дюк?

— Николас.

— Колко последователи има в момента той? Колко богомолци е събрал в паството?

— Най-напред Джери. Тъй като Джери спи със Силвия, можем да броим и нея. Като добавим Лорийн, ще спечелим и Ейнджъл.

Фич затаи дъх и преброи на ум.

— Значи петима. Това ли е всичко?

— С Хенри Ву стават шестима. Шестима за начало. Пресмятай сам, Фич. Нещата вървят от шест нагоре. Какво имаш за Севил?

Фич погледна бележките си, като че не ги знаеше наизуст. Всички записки в куфарчето му бяха четени и препрочетени десетки пъти.

— Нищо. Съвсем е откачил — печално призна той, сякаш смяташе за най-голям провал в своя живот неуспеха да открие ключ към Севил.

— А нещо мръсничко за Хърман?

— Не. Какво мисли Николас?

— Другите ще се вслушат в мнението на Хърман, не е задължително обаче да го последват. Няма много приятели, но и не го мразят. При гласуването най-вероятно ще остане в малцинство.

— Накъде клони?

— В момента е най-труден за разгадаване, защото твърдо спазва наредбите на съдията и не обсъжда процеса.

— Ама че нахалство.

— До последното заседание Николас ще има на своя страна девет човека, може би и повече. Просто му трябва малко помощ, за да окаже натиск върху някои колеги.

— Върху кого например?

— Върху Рики Колман.

Фич отпи глътка кафе, без да поглежда чашата. Остави я и приглади мустаците си. Марли не го изпускаше от очи.

— Ами… може и да имаме нещичко.

— Защо го усукваш, Фич? Или имаш нещо, или нямаш. Или ми казваш, за да предам на Николас и да спечелим гласа й, или си криеш тайните записки и се надяваш да мине на наша страна.

— Е, нека просто речем, че Рики има една неприятна лична тайна, за която би предпочела мъжът й да не знае.

— Защо криеш от мен, Фич? — ядоса се Марли. — Нали работим заедно?

— Да, но още не съм сигурен дали да ти кажа.

— Страхотно Фич. Нещо в миналото й, нали? Любовна връзка, аборт, развод?

— Ще си помисля.

— Добре си помисли, Фич. Ако ми погаждаш номера, и аз ще ти погаждам. Какво имаш за Мили?

Макар да изглеждаше спокоен и хладнокръвен, Фич усещаше как отвътре всичко му се свива на топка. Доколко да бъде откровен? Инстинктът му подсказваше да внимава. Щяха да се срещнат и утре, и вдругиден, тъй че, ако решеше, можеше да й разкрие всичко за Рики, за Мили и дори за Лони. Не бързай, каза си той.

— Нищо за Мили — отвърна Фич и погледна часовника си. Точно сега горкият Хопи седеше в голяма черна кола сред трима агенти на ФБР и сигурно вече хленчеше като пеленаче.

— Сигурен ли си, Фич?

Преди седмица Николас бе зърнал в мотела как Хопи се задава по коридора с цветя и бонбони за съпругата си. Поприказваха малко. А на следващия ден го забеляза в съдебната зала — съвсем различно лице, изпълнено с изумление и внезапен интерес след три седмици заседания.

С играч като Фич беше нормално да смята, че всеки съдебен заседател е мишена за външен натиск. Затова Николас наблюдаваше всичко. Често обикаляше по коридора, докато пристигаха гостите, а понякога следеше и как си отиват. Вслушваше се в клюките из заседателската стая. Наблюдаваше всеки зрител в залата, дори им бе измислил прякори и кодови имена.

Имаха само неясно подозрение, че Фич обработва Мили чрез Хопи. Двамата изглеждаха тъй добродушни и неразделни — точно хора, каквито Фич лесно би хванал в някоя от коварните си примки.

— Естествено, че съм сигурен. Нищо за Мили.

— Напоследък се държи малко странно — излъга Марли.