Джон Гришам - Присъдата

— Нищо подобно.

— Тогава за какво е цялата работа?

Суонсън набързо описа историята за участието на Клер Клемънт във важен съдебен процес и необходимостта да проучат миналото на евентуалните съдебни заседатели. Този път спомена, че става дума за замърсени терени около Хюстън и щяло да има присъда за милиарди, затова се налагало да проверят и най-дребната подробност.

Суонсън и Фич залагаха на две неща. Първо на факта, че при вчерашния разговор Бевърли трудно си бе припомнила за Джеф Кер. Второ — на думите й, че от четири години не се е чувала с Клер. Надяваха се това да е истина.

— Ще платим за информацията — добави Суонсън.

— Колко?

Той бавно измъкна плик от вътрешния си джоб и го сложи на масата.

— Хиляда долара в брой, ако ми разкажете всичко, което знаете за Клер Клемънт.

— Сигурен ли сте, че не е загазила? — запита Бевърли, гледайки съкровището пред себе си.

— Сигурен съм. Вземете парите. Щом не сте се чували от години, какво толкова ви вълнува?

Умно казано, помисли си Бевърли. Грабна плика и го натъпка в чантата си.

— Няма кой знае какво за разказване.

— Колко време работихте с нея?

— Шест месеца.

— А колко трая познанството ви?

— Пак толкова. Когато тя постъпи в „Мълиган“, аз вече работех там. Сприятелихме се. После напуснах града и заминах на изток. Докато живеех в Ню Джърси, й се обадих един-два пъти, после май просто се забравихме.

— Познавахте ли Джеф Кер?

— Не. По онова време още не ходеше с него. Тя спомена за Джеф по-късно, когато вече бях напуснала града.

— Имаше ли други приятели или приятелки?

— Ами да. Само не питайте за имена. Напуснах Лорънс преди пет-шест години. Ето, дори не помня кога съм напуснала.

— Значи не помните нито едно име?

Бевърли отпи глътка кафе и се замисли. После светкавично изреди три колежки на Клер. Едната вече бе проверена без никакъв резултат. Другата се издирваше в момента. От третата нямаше и следа.

— В кой колеж е учила Клер?

— Не помня, някъде из Средния запад.

— Не знаете ли по-точно?

— Мисля, че не. Клер не обичаше да говори за миналото си. Имах чувството, че е преживяла нещо лошо, затова си мьлчи. Но така и не разбрах. Може да е било нещастна любов, провален брак, лошо семейство, тежко детство или нещо от тоя сорт. Просто нямам представа.

— Дали е споделяла с някого?

— Не, доколкото знам.

— Знаете ли откъде е родом?

— Казваше, че много пътувала. Но и аз не разпитвах особено.

— Може би е от околностите на Канзас Сити?

— Не знам.

— Сигурна ли сте, че наистина се е казвала Клер Клемънт?

Бевърли се навъси и отдръпна глава.

— Да не би да мислите нещо друго?

— Имаме основания да вярваме, че преди да пристигне в Лорънс, е носила друго име. Случайно да си спомняте нещо такова?

— Ами! Просто я мислех за Клер, и толкоз. Защо ще си сменя името?

— Точно това бихме искали да узнаем.

Суонсън извади бележника си и огледа имената в него. Бевърли се оказваше поредната задънена улица.

— Имаше ли нещо необичайно в апартамента й?

— Да. Беше много приятен — модерен апартамент с чудесни мебели. Личеше, че не печели само от „Мълиган“. Нали разбирате, там взимахме само по три долара на час плюс бакшишите.

— Значи е имала пари?

— Аха. Много повече от нас. Но пак ви казвам, беше страшно потайна. Просто добра приятелка и душа на компанията. Някак не вървеше да я разпитва човек.

Суонсън продължи да човърка за дребни подробности, но в крайна сметка остана с празни ръце. Благодари за помощта, тя от своя страна благодари за парите и малко преди да се разделят, предложи да позвъни тук-там. Явно опитваше да изкопчи още малко пари. Суонсън се съгласи, но я предупреди да не разкрива никому за какво става дума.

— Е, хайде сега, нали съм актриса. Лесна работа.

Той й остави визитна картичка, на която бе записан телефонният номер на хотела в Билокси.

Хопи смяташе, че мистър Кристано се държи прекалено грубо. Но пък и положението явно се влошаваше от ден на ден според загадъчното началство във Вашингтон. В Министерството на правосъдието се чудели дали просто да не зарежат цялата работа и да пратят Хопи пред федерален съд.

Щом не е способен да убеди собствената си жена, как, по дяволите, ще повлияе върху целия съдебен състав?

Настанени един до друг върху задната седалка на черния крайслър, двамата пътуваха покрай Залива без определена цел. Ничман караше, Нейпиър седеше до него и се преструваше, че не чува жалното мънкане на Хопи зад гърба си.