Джон Гришам - Присъдата

— Кога ще я видиш пак? — запита Кристано.

— Сигурно довечера.

— Е, Хопи, дошло е време да разкриеш истината. Кажи й какво си направил. От игла до конец.

Хопи се просълзи и устните му затрепераха. Гледаше през затъмненото стъкло и си представяше красивите очи на Мили, докато слуша разказа за неговото падение. Мислено се ругаеше за глупостта. Ако имаше пистолет, можеше да застреля Тод Рингуолд, Джими Хъл Моук и най-вече самия себе си. Зачуди се дали да не очисти и тия трима мръсници, но, така или иначе, накрая щеше да си пръсне мозъка.

— Май няма накъде — промърмори той.

— Жена ти трябва да стане наш защитник, Хопи. Разбираш ли? Мили Дюпри трябва да се превърне в могъща сила сред заседателите. След като не успя да я убедиш с добро, налага се да я сплашиш с мисълта, че ще киснеш пет години зад решетките. Нямаш друг избор.

В момента Хопи би предпочел по-скоро да иде в затвора, отколкото да разкрие истината пред Мили. Но нямаше избор. Ако не я привлечеше на своя страна, чакаха го и двете беди — както решетките, така и възмущението на Мили.

Хопи заплака. Прехапа устни, закри очи и се помъчи да спре проклетите сълзи, но нямаше сили да се пребори. Докато караха бавно по магистралата, наоколо цареше тишина, нарушавана единствено от жалкото хленчене на един прекършен мъж.

Само дето Ничман не успя да удържи усмивката си.

Втората среща в стаичката на Марли се състоя един час след първата. Фич отново пристигна пеш, този път с куфарче и голяма чаша кафе. Под насмешливия му поглед Марли провери куфарчето за скрити микрофони.

Когато проверката свърши, Фич затвори куфарчето и отпи глътка кафе.

— Имам въпрос — заяви той.

— Какъв?

— Преди шест месеца ти и Истьр сте живели в друг окръг, а вероятно и в друг щат. За процеса ли пристигнахте?

Естествено, знаеше отговора, но искаше да разбере какво е готова да признае, след като вече бяха съдружници и се смяташе, че работят за една и съща страна.

— Може и така да се каже — отвърна тя.

Двамата с Николас предполагаха, че Фич вече е проследил пътя им от Лорънс до Билокси и това не беше чак толкова зле. Нека оцени способността им да подготвят и осъществят такъв грандиозен план. Друго ги тревожеше до смърт — миналото на Марли преди Лорънс.

— И двамата използвате фалшиви имена, нали? — продължи Фич.

— Не. Използваме законните си имена. Стига лични въпроси, Фич. Няма значение кои сме. Времето лети, а имаме още доста работа.

— За начало май ще е най-добре да ми кажеш докъде си стигнала в другия лагер. Какво знае Рор?

— Нищо не знае. Пуснах малко пушилка около него, но нито веднъж не сме разговаряли.

— Ако бях ти отказал, щеше ли да сключиш сделка с него?

— Да. Върша го заради парите, Фич. Николас е в ложата, защото така сме планирали. За този момент работим. И ще успеем, защото всички играят нечестно. Ти си нечестен. Клиентът ти е нечестен. Аз и моят партньор сме нечестни. Нечестни, но умни. Разлагаме системата по такъв начин, че да не ни засекат.

— Ами Рор? Няма ли да заподозре нещо, когато загуби?! Сигурно ще реши, че си сключила сделка с компанията.

— Рор не знае за мен. Никога не сме се срещали.

— Хайде де!

— Честна дума, Фич. Накарах те да мислиш, че преговарям с него, но не сме се срещали. Ако ми беше отказал обаче, щях да го сторя.

— Знаела си, че няма да откажа.

— Естествено. Знаехме, че ще си готов да купиш присъдата на всяка цена.

О, колко въпроси би искал да зададе! Как са научили за него? Как са открили телефонните номера? Как са вмъкнали Николас в списъка на съдебните заседатели? Как са уредили избора му? И откъде, по дяволите, знаеха за Фонда?

Искаше му се да зададе тия въпроси някой ден, когато всичко остане зад гърба им и напрежението се е превърнало в спомен. С какво удоволствие би седнал на дълга, спокойна вечеря с Марли и Николас, за да узнае отговорите. Възхищението му от тях растеше с всеки изминал миг.

— Обещай да не закачаш Лони Шейвър — каза той.

— Ще обещая, Фич, стига да кажеш защо толкова ти допада Лони.

— Той е на наша страна.

— Откъде знаеш?

— Имаме си начини.

— Слушай, Фич, щом работим за една и съща присъда, защо да не бъдем откровени?

— Знаеш ли, май си права. Защо изхвърлихте Херера?

— Казах ти. Той е досадник. Не харесваше Николас и Николас не го харесваше. А освен това Хенри Ву и Николас се сприятелиха. Тъй че не губим нищо.

— Защо изхвърлихте Стела Хюлик?

— Просто искахме да я махнем от залата. Беше ужасно противна. Все гледаше да ухапе някого.