Джон Гришам - Присъдата

— Точно това се стараем да разберем.

— Постарайте се малко повече.

Фич погледна часовника си и обясни, че трябва да бяга. Марли щеше да го чака след броени минути. Лоукъл пое към летището, където го чакаше частен самолет за Канзас Сити.

Марли беше в тясната стаичка още от шест сутринта. След обаждането на Николас така и не успя да мигне. Разговаряха още три пъти, преди той да потегли към съда.

Тая история около Хопи буквално вонеше на Фич — инак защо мистър Кристано ще заплашва да смаже Хопи, ако не притисне Мили да гласува както трябва? Марли нахвърля плана си на няколко странички и проведе двайсетина разговора по клетъчния телефон. Малко по малко картината започна да се избистря. Единственият Джордж Кристано от телефонния указател на Вашингтон живееше в Александрия. Към четири сутринта Марли го събуди и обясни, че звъни от авиолинии „Делта“. Край Тампа бил паднал самолет, тъй че може ли да поговорят с мистър Кристано от Министерството на правосъдието? Не, слава богу, отвърна човекът, той работел в Здравното министерство. Тя се извини, затвори и се разкиска, като си представи как утре онзи ще чака да чуе нещо по телевизията.

След още десетина подобни обаждания вече знаеше твърдо, че в Атланта няма агенти на ФБР с имена Ничман и Нейпиър. Нито пък в Билокси, Ню Орлиънс, Мобил или някой от съседните градове. В осем часа се свърза с един частен детектив от Атланта и му поръча да потърси сведения за Ничман и Нейпиър. Николас смяташе, че двамата са наемници, но това трябваше да се потвърди. После звъня на журналисти, полицаи, агенти на ФБР, държавни информационни служби.

Когато Фич пристигна точно в десет, масата беше чиста, а телефонът беше прибран в килерчето. Поздравиха се с половин уста. Фич се чудеше каква ли е била, преди да изникне с името Клер, а тя още обмисляше как да разкрие измамата около Хопи.

— Време е да приключваш, Фич. На заседателите взе да им писва.

— До пет следобед всичко ще свърши. Бива ли?

— Да се надяваме. Много усложняваш работата на Николас.

— Казах на Кейбъл да побърза. Друго не ми е по силите.

— Имаме проблеми с Рики Колман. Николас е приказвал с нея надълго и нашироко, тя обаче се опъва. Заседателите много я уважавали и според Николас постепенно се превръщала в централна фигура. Между нас казано, това малко го учудва.

— И какво иска тя? Да ни осъди ли?

— Така изглежда, макар че не са говорили подробно. Николас усеща, че е много сърдита на производителите, задето подмамват малолетни. Не че изпитва някакво състрадание към близките на Уд, просто иска да накаже тютюневия гигант, та повече да не посяга към младото поколение. Нищо де, нали разправяш, че имаме изненада за нея.

Без да каже и дума, Фич измъкна от куфарчето си лист хартия и го подхвърли на масата. Марли набързо прегледа текста.

— Аборт, а? — спокойно изрече тя, продължавайки да чете.

— Аха.

— Сигурен ли си, че е тя?

— Сто на сто. Била е още в колежа.

— Това ще оправи нещата.

— Ще има ли кураж да й го покаже?

Марли остави листа и погледна Фич.

— А ти би ли го сторил за десет милиона?

— Естествено. И защо не? Щом види това, ще гласува както трябва, после всичко се забравя и срамната тайна е в безопасност. Ако вземе да се опъва, заплахите стават по-енергични. Лесно е като две и две.

— Именно. — Тя сгъна листа и го прибра. — А за куража на Ник не се тревожи. Отдавна планираме този момент.

— Колко отдавна?

— Няма значение. Да имаш нещо за Хърман Граймс?

— Нищичко. Николас ще трябва сам да се оправя с него.

— Хиляди благодарности.

— Добре де, нали затова му плащам, по дяволите? За десет милиона все ще успее някак да спечели два-три гласа.

— Той си ги има, Фич. В джоба му са. Но иска да е единодушно. Хърман може да създаде проблеми.

— Ами тогава изхвърлете гадното копеле. Нали си падаш по тая игра?

— Мислим по въпроса.

Фич с изумление поклати глава.

— Осъзнаваш ли колко е неморално всичко това?

— Да, струва ми се, че осъзнавам.

— Харесваш ми.

— Върви да харесваш някой друг, Фич. Засега толкова. Хайде, че имам работа.

— Да, скъпа — отвърна Фич и скочи на крака, затваряйки куфарчето в движение.

Малко след пладне Марли откри един агент на ФБР от Джаксън, Мисисипи, който седеше в кабинета си през почивния ден, за да отметне малко канцеларска работа. Представи му се с фалшиво име и каза, че работела в агенция за недвижими имоти в Билокси. Подозирала двама души, че се представят за агенти на ФБР, а всъщност не са. Двамата тормозели шефа й, заплашвали, показвали значки и тъй нататък. Смятала, че имат нещо общо с игралните домове. За всеки случай подхвърли и името на Джими Хъл Моук. Човекът й даде телефонния номер на някой си Мадьн, млад агент на ФБР от Билокси.