Джон Гришам - Присъдата

Около единайсет Ничман и Нейпиър пристигнаха в кантората с традиционните си строги костюми и тъмни очила. Завариха Хопи бодро да се суети около кафеварката. Двамата седнаха пред бюрото му и зачакаха кафето. Мили била страхотна жена, обясни Хопи, развихрила се като фурия да спаси своя съпруг. Сигурно вече била убедила Гладис Кард и Рики Колман. Показала им доклада за Робилио и те се потресли от двуличието на този човек.

Докато той наливаше кафето, Ничман и Нейпиър усърдно си водеха записки. Хопи бе оставил външната врата отключена и никой не усети как в кантората се вмъкна още един посетител. Стъпвайки предпазливо по протрития килим, той прекоси приемната и спря пред вратата с ХОПИ ДЮПРИ. Ослуша се, после почука.

Нейпиър подскочи, Ничман бързо остави чашата, а Хопи се направи на изненадан.

— Кой е? — изръмжа той.

Вратата рязко се отвори, специалният агент Алън Мадън пристъпи напред и гръмогласно обяви:

— ФБР!

Той пристъпи към бюрото и свирепо изгледа тримата. Хопи блъсна стола си назад и скочи като попарен.

Ако не беше седнал, Нейпиър сигурно щеше да припадне. Челюстта на Ничман провисна. Двамата пребледняха и сърцата им спряха да бият.

— Агент Алън Мадън, ФБР — изрече посетителят, като показа значката си и се обърна към Хопи. — Вие ли сте мистьр Дюпри?

— Да. Но колегите ви вече са тук — обясни Хопи, въртейки очи ту към Мадън, ту към другите двама.

— Къде? — запита Мадън и изгледа презрително Ничман и Нейпиър.

— Тези двамата — отвърна Хопи с таланта на гениален артист. Това бе най-прекрасният миг през живота му. — Този тук е агент Ралф Нейпиър, а онзи е агент Дийн Ничман. Не се ли познавате?

— Мога да обясня всичко — самоуверено кимна Нейпиър, сякаш наистина разполагаше с убедително обяснение.

— ФБР ли? — запита Мадън. — Покажете ми някакво доказателство.

И той повелително протегна ръка. Двамата се колебаеха, но Хопи не ги остави на мира.

— Хайде де. Покажете му значките. Същите, дето ми ги показахте.

— Моля, легитимирайте се — настоя Мадън с нарастващ гняв.

Нейпиър понечи да се изправи, но Мадън го бутна обратно в креслото.

— Мога да обясня — повтори Нейпиър с поизтънял глас.

— Слушам ви.

— Ами, вижте какво, всъщност ние не сме точно от ФБР, ние сме…

— Какво? — изрева Хопи иззад бюрото. Гледаше ги ококорен и готов да запокити нещо насреща им. — Копелета лъжливи! Нали от десет дена насам все това ми повтаряте — че сте агенти от ФБР!

— Вярно ли е? — запита Мадън.

— Не съвсем — измънка Ничман.

— Какво? — пак изрева Хопи.

— По-кротко! — скастри го Мадън. — А вие продължавайте.

Ничман не искаше да продължава. Искаше да изхвръкне навън и повече никога да не стъпи в Билокси.

— Ами, ние сме частни детективи и такова…

— От една фирма във Вашингтон — услужливо добави Нейпиър.

Сигурно щеше да добави и още нещо, но Хопи трескаво дръпна чекмеджето и измъкна две визитни картички — еднаъа на Ралф Нейпиър, другата на Дийн Ничман, и двамата представени като агенти на ФБР от Югоизточния отдел в Атланта. Мадън огледа картичките и забеляза двата местни номера, надраскани на ръка отзад.

— Какво става тук? — запита Хопи.

— Кой е Ничман? — заинтересува се Мадън.

Никакъв отговор.

— Той е — изрева Хопи, сочейки Ничман.

— Не съм аз — каза Ничман.

— Какво? — кресна Хопи.

Мадън направи две крачки към Хопи и му посочи стола.

— Искам да седнете и да млъкнете, ясно ли е? Нито дума, без да ви питам.

Хопи рухна на стола, гледайки яростно Ничман.

— Вие ли сте Ралф Нейпиър? — запита Мадън.

— Няма такава работа — отвърна Нейпиър, без да смее да вдигне очи към Хопи.

— Тогава кой сте?

Отново настана тишина. Но Хопи нямаше намерение да си трае.

— Те ми дадоха тия картички — заяви той. — Готов съм да се закълна пред съда върху цяла камара библии, че ми ги дадоха. Представяха се за агенти от ФБР и искам да идат в затвора.

— Кой сте вие? — запита Мадън човека, известен до неотдавна под името Ничман.

Мълчание. Тогава Мадън измъкна служебния си пистолет, с което дълбоко впечатли Хопи, после накара двамата да застанат разкрачени и да се подпрат на бюрото. Едно бързо претърсване не донесе нищо освен малко дребни пари и няколко ключа. Нито портфейли, нито фалшиви значки, нито каквито и да било документи. Двамата бяха прекалено опитни, за да допуснат подобна грешка.

Мадън им сложи белезници и ги изведе пред сградата където колегата му пиеше кафе от картонена чашка и чакаше. Натовариха задържаните в истинска служебна кола. Мадън се сбогува с Хопи, обеща да позвъни скоро и потегли, а зад него двамата мошеници седяха неловко върху окованите си ръце. Другият агент го последва с фалшивата служебна кола, която досега караше Нейпиър.