Джон Гришам - Присъдата

Хопи любезно размаха ръка.

Мадън подкара към Мобил по магистрала 90. Като по-изобретателен, Нейпиър набързо скалъпи правдоподобна история, към която Ничман прибави само дребни подробности. Обясниха, че били наети от някакъв анонимен представител на хазартния бизнес, за да проучат терените за продан по Крайбрежието. Така се сблъскали с Хопи, който се оказал страшно алчен и опитал да изкопчи пари. Работата взела да става дебела и шефът им наредил да се представят за агенти от ФБР. Всъщност в това нямало нищо лошо.

Мадън слушаше мълчаливо. По-късно двамата щяха да кажат на Фич, че вероятно не е знаел за Мили и нейните съдебни задължения. Той беше млад, случката го забавляваше; и се чудеше какво да прави с арестуваните.

Според него цялата история беше кокошкарска, тъй че нямаше смисъл да си губи времето. И без това го бяха затрупали с работа. Само това му оставаше — да прахосва усилия за двама дребни мошеници. Когато прекосиха границата с Алабама, той строго им обясни какви наказания очакват всеки, който се представя за агент от ФБР. Двамата отвърнаха, че много съжаляват. Повече нямало да се повтори.

Мадън отби от пътя, свали белезниците, върна им колата и заръча повече да не стъпват в Мисисипи. Двамата благодариха, обещаха да не се връщат и потеглиха с бясна скорост.

Когато Нейпиър се обади, Фич строши лампата с юмрук. Без да обръща внимание на кръвта по пръстите си, той крещеше, беснееше и слушаше как му разказват всичко от някаква шумна автогара в Алабама. После прати Панг да ги докара.

Три часа след като им бяха надянали белезници, Нейпиър и Ничман седяха в едно от помещенията на някогашния универсален магазин. Присъстваше и Кристаио.

— Започнете отначало — каза Фич. — Искам да чуя всяка подробност.

Той включи касетофона. Двамата започнаха мъчителния разказ и с общи усилия си припомниха всичко.

Накрая Фич им нареди да се пръждосват във Вашингтон.

Когато остана сам, той изгаси лампите в кабинета си и се нацупи в тъмното. Довечера Хопи щеше да каже на жена си. Мили беше загубена за ответника; нещо повече, сигурно щеше да иска милиарди за вдовицата на Уд.

Марли можеше да го спаси от катастрофата. Само тя.

Странна работа, каза Фийби, когато Бевърли я потърси по телефона. Преди два дни й се обадил някакъв тип, представял се за Джеф Кер и разпитвал за Клер. Тя веднага разбрала, че лъже, но се направила на ударена, за да го види какво иска. А и наистина не била чувала Клер от четири години насам.

Двете сравниха подробности за странния тип, макар че Бевърли не спомена нито срещата със Суонсън, нито целта на разследването му. После поприказваха ча някогашните хубави времена в колежа. Размениха по някоя лъжа за успешните си артистични кариери. Накрая обещаха непременно да се видят и приключиха разговора.

Един час по-късно Бевърли пак се обади, сякаш бе забравила нещо. Мислела си за Клер. Навремето се разделили скарани и това я тормозело. Дребна свада, но така и не се помирили. Искала да открие Клер и да се извини, та да й олекне. Но нямала представа къде е сега. Сякаш била потънала вдън земя.

В този момент от разговора Бевърли реши да рискува. Тъй като Суонсън бе споменал за друго име, а и сама си спомняше тайнствения ореол около миналото на Клер, сега тя подхвърли въдицата и зачака Фийби да клъвне.

— Знаеш ли, че всъщност името й не беше Клер? — подхвърли тя с добре разиграна небрежност.

— Да, знам.

— Тя ми го каза веднъж, но съм забравила.

Фийби се поколеба.

— Много хубаво име беше. Е, Клер също не звучи зле.

— Как беше?

— Гейбриъл.

— Да, точно така, Гейбриъл. Ами фамилията?

— Брант. Гейбриъл Брант. Родом от Кълъмбия, щата Мисури, там изкарала гимназия и колеж. Разказвала ли ти е?

— Може би, не си спомням.

— Имала приятел, ужасно груб и откачен. Опитала се да го разкара, а той почнал да я преследва. Затова напуснала града и си сменила името.

— Това не го бях чувала. Как е фамилията на родителите й?

— Брант. Мисля, че баща й е починал. Майка й преподавала в университета средновековна история.

— Дали още е там?

— Нямам представа.

— Ще опитам да я открия чрез майка й. Благодаря, Фийби.

След един час усилия Бевърли успя да се свърже със Суонсън по телефона. Попита го колко дава за информацията. Суонсън позвъни на Фич, който в момента се нуждаеше от добри новини. Той разреши максимум пет хиляди долара и след малко Суонсън предложи на Бевърли половината сума. Тя поиска повече. След десет минути пазарлък се споразумяха за четири хиляди и тя заяви, че ще ги иска в брой и на ръка, преди да каже каквото и да било.