Джон Гришам - Присъдата

Четиримата генерални директори бяха пристигнали за заключителните речи и присъдата, тъй че Фич разполагаше с цял флот от разкошни реактивни самолети. Изпрати Суонсън до Ню Йорк със самолета на „Пинекс“.

Привечер Суонсън кацна и се настани в малък хотел близо до площад Уошингтън. По телефона някаква съквартирантка го осведоми, че Бевърли е излязла. Не била на работа, но можело да е някъде на купон. От пицарията му казаха, че е уволнена. Суонсън отново позвъни на съквартирантката, но когато взе да разпитва, тя му затвори телефона. Той тръшна слушалката и ядосано закрачи из стаята. Как, по дяволите, да открие тая глупачка из целия Гринич Вилидж? Тръгна пеш към квартирата на Бевърли и краката му измръзнаха от студения дъжд. Седна да се постопли в кафенето, където бяха разговаряли. Щом обувките му поизсъхнаха, намери уличен телефон и проведе още един безплоден разговор със същата съквартирантка.

Марли поиска да се срещнат още веднъж преди решителния понеделник. Чакаше го в тесния си кабинет. Когато я зърна, Фич бе готов да й целува краката.

Реши да разкаже всичко за Хопи, Мили и провалената операция. Николас трябваше незабавно да се заеме с Мили, да я успокои, преди да е настроила и приятелките си. В края на краищата Хопи бе казал на Ничман и Нейпиър, че Мили вече била гореща привърженичка на ответника, показвала и на други доклада за Робилио. Дали наистина беше така? Ако да, какво би сторила, след като узнае истината за Хопи? Без съмнение щеше да побеснее. И незабавно да обърне другия край — да разкаже на другите по какъв отвратителен начин са се опитали да я хванат в капан чрез съпруга й.

Не ще и дума, това можеше да се превърне в истинска катастрофа.

Марли слушаше разказа му с каменна физиономия. Не бе изненадана, по-скоро се забавляваше, като го гледаше как се поти.

— Мисля, че трябва да я изхвърлим — заяви Фич, когато приключи.

— Имаш ли копие от доклада за Робилио? — запита тя съвършено спокойно.

Той измъкна лист от куфарчето си.

— Твоя работа ли е? — запита тя, след като прочете доклада.

— Да. Пълна измислица.

Тя сгъна листа и го пусна под стола.

— Страхотен план, Фич.

— Да, чудесен беше, додето не ни спипаха.

— И на всеки процес ли го правите?

— Е, поне се опитваме.

— Защо избрахте мистър Дюпри?

— Проучихме го внимателно и решихме, че ще е лесен. Дребен провинциален бизнесмен, едва си покрива разноските, а в игралните домове парите се леят, приятелите му трупат състояния. Веднага клъвна.

— Хващали ли са ви и друг път?

— Случвало се е да отменим плана, но никога не са ни хващали.

— Но сега ви спипаха.

— Не съвсем. Хопи и Мили може да подозират, че всичко е работа на тютюневата компания, но не са сигурни. Дано не са.

— И каква полза?

— Никаква.

— Спокойно, Фич. Мисля, че Хопи пресилва нейната важна роля. Николас често разговаря с Мили и според него тя изобщо не е привърженичка на твоя клиент.

— На нашия клиент.

— Правилно. На нашия клиент. Николас не е виждал доклада.

— Значи мислиш, че Хопи лъже?

— Упрекваш ли го? Твоите момчета са му внушили, че отива в затвора.

Фич въздъхна от облекчение и почти се усмихна.

— Довечера Николас трябва на всяка цена да поговори с Мили. След два-три часа Хопи ще й разкаже всичко. Може ли Николас да я потърси веднага?

— Фич, тя ще гласува както поиска Николас. Отпусни се.

Фич се отпусна. Вдигна лакти от масата и отново опита да се усмихне.

— Любопитно ми е с колко гласа разполагаме в момента.

— С девет.

— Кои са останалите трима?

— Хърман, Рики и Лони.

— Още ли не е намекнал на Рики за старите й грехове?

— Засега не.

— Значи стават десет — каза Фич, като въртеше пръсти и се оглеждаше. — Дори единайсет, ако изхвърлим някого и вкараме Шайн Ройс, нали така?

— Слушай, Фич, прекалено се тревожиш. Нали вече плати и нае най-добрите. Отпусни се сега и чакай присъдата. Тя е в сигурни ръце.

— Единодушна ли ще е? — алчно запита Фич.

— Николас твърдо смята да е единодушна.

Фич не усети как се смъкна по стъпалата на старата сграда и изскочи на тротоара. Бодро измина шест пресечки, като си подсвиркваше в прохладната вечер. Хосе подтичваше след него. Никога не бе виждал шефа си в толкова добро настроение.

От едната страна на заседателната зала седяха седемте адвокати, които бяха платили по един милион долара, за да участват в това събитие. Освен тях присъстваше само Уендъл Рор, който бавно крачеше напред-назад около другия край на масата и с тихи, отмерени думи се обръщаше към съда. Гласът му беше сърдечен и звучен, изпълнен ту със съчувствие, ту с гневни упреци към тютюневия гигант. Той поучаваше, обясняваше, увещаваше. Беше ту весел, ту яростен. Показваше снимки и изписваше цифри по черната дъска.