Джон Гришам - Присъдата

Двамата обмислиха всеки вариант с трезвата преценка на хора, които са вършили всичко това и друг път. Накрая избраха среден път.

— Ето какво ще направим — каза Рор. — Даваме му петнайсет хиляди, обещаваме още десет след процеса и записваме целия разговор. За всеки случай част от банкнотите ще са белязани. Допълнително обещаваме по двайсет и пет хиляди за останалите гласове, а ако спечелим и дойде да иска парите, казваме му да се пръждосва. Ще разполагаме със записа, тъй че вдигне ли шум, можем да го заплашим с ФБР.

— Харесва ми! — възкликна Клив. — Той получава парите, а ние присъдата и после го прецакваме. На туй му казвам аз справедливост.

— Приготви се за запис и вземи парите. Искам да го свършим още днес.

Но Дерик имаще други планове. Срещнаха се във фоайето на казино „Ризорт“, където край полумрачния бар печални клиенти давеха в евтини напитки скръбта по загубените пари, докато навън грееше слънце и температурата вече надхвърляше двайсет градуса.

Дерик нямаше ни най-малко желание да го прецакат след присъдата. Искаше незабавно двайсет и пет хиляди в брой за Ейнджъл, а освен това настоя да получи „депозит“ за всички останали заседатели. Предварителен депозит. В брой, разбира се, нещо разумно и скромно, например по пет хиляди на човек. Клив пресметна набързо, но сбърка. Дерик разчиташе на единодушно решение, тъй че депозитът за единайсет заседатели възлизаше на петдесет и пет бона. Заедно с парите за Ейнджъл искаше незабавно да получи осемдесет хиляди в брой.

Заяви, че имал позната в съда и тя надникнала из документите.

— Съдят тютюневата компания за милиони — изрече той, без да знае, че всяка дума се записва от микрофон в малкото джобче на Клив. — Осемдесет хиляди са капка в морето.

— Ти си луд — отсече Клив.

— А пък ти си мошеник.

— Няма начин да платим осемдесет хиляди в брой. Както вече ти казах, с толкова много пари рискуваме да ни хванат.

— Чудесно. Ще ида да поговоря с тютюневата компания.

— Прав ти път. Ще чакам да прочета във вестниците.

Оставиха чашите недопити. Клив отново си тръгна по-рано, но този път Дерик не го догони.

Парадът на хубавиците продължи в четвъртък следобед, когато Кейбъл призова за свидетелка доктор Майра Спроулинг-Гуд, цветнокожа преподавателка от института „Рутгърс“, която мигновено привлече погледите на скучаещата зала. Беше висока почти метър и осемдесет, а по красота и елегантност не отстъпваше на своята предшественичка. По нежното й светлокафяво лице изникнаха весели трапчинки, когато се усмихна на заседателите и за миг задържа поглед върху Лони Шейвър, който отвърна с широка усмивка.

От самото начало Кейбъл разполагаше с неограничен бюджет за свидетелите, затова можеше да подбира изключително умни и красноречиви хора с дарба да привличат всеобща симпатия. Преди да наеме доктор Спроулинг Гуд, гой на два пъти я засне с видеокамера и после направи още един запис при показанията в кабинета на Рор. Както всички други свидетели, тя предварително бе изтърпяла двудневна репетиция на кръстосан разпит. Сега седна спокойно, преметна крак върху крак и цялата зала ахна.

Не бе изненада, че тя се оказа професор по маркетинг с цял куп препоръчителни писма. След завършване на образованието си осем години бе работила в рекламна агенция на Медисън Авеню, преди да се завърне в академичните кръгове. Отлично познаваше рекламата на новите стоки — специалност, която преподаваше и непрестанно проучваше. Скоро стана ясно защо е дошла на процеса. Някой циник би заявил, че идва, за да покаже колко е хубава, да се изтъкне пред Лони Шейвър, Лорийн Дюк и Ейнджъл Уийз, да разбуди в душите им гордост, че и афроамериканците са напълно способни да дадат своето решаващо мнение в един тъй важен процес.

Но всъщност идваше заради Фич. Преди шест години в Ню Джърси съдебните заседатели подплашиха всички, като спориха цели три дни, преди да се завърнат с оправдателна присъда. Още тогава Фич реши да издири някоя красива преподавателка от реномиран университет и да й отпусне солидна субсидия за проучване на рекламите за цигари и тяхното въздействие върху подрастващите. Като човек, който дава парите, Фич щеше да очертае в общи линии темата на изследването и се надяваше някой ден да извлече полза от него.

Доктор Спроулинг-Гуд никога не бе чувала за Ранкин Фич. Преди време бе получила осемстотин хиляди долара от Института за потребителски стоки — някаква дребна и никому неизвестна организация в Отава, която твърдеше, че проучва търговските перспективи на хиляди стоки. Друго не знаеше. Както не бе успял да узнае и Рор. Неговите агенти ровеха около организацията от две години насам. Тя се оказа частна, закриляна до известна степен от канадските закони, и явно получаваше средства от големите производители, сред които не личеше да има цигарени компании.