Джон Гришам - Присъдата

— Както кажете, ваша светлост — отвърна Франк. Довечера щеше да отскочи до ресторант с богато меню и свободен избор на напитки. Утре можеше да види внука си.

— Ще наредя да ви откарат до мотела, за да си съберете багажа. Нареждам ви да не споменавате за този разговор на никого, особено пред представители на пресата. Ще мълчите до ново нареждане. Разбрахте ли ме?

— Да, сър.

Полковникът бе изведен по черното стълбище и излезе зад съда, където шерифът го чакаше за последното му посещение в „Сиеста Ин“.

— Официално подавам молба за отмяна на делото — изрече Кейбъл към момичето, водещо протокола. — Въз основа на факта, че заседателите може да са били предубедени от вчерашната статия в „Могул“.

— Молбата се отхвърля — отсече Харкин. — Нещо друго?

Адвокатите поклатиха глави и се изправиха.

Малко след десет часа единайсет редовни и двама резервни заседатели заеха местата си под мълчаливите погледи на публиката. Отляво на втория ред мястото на Франк пустееше и всички веднага забелязаха това. Съдията Харкин поздрави заседателите с каменно лице и незабавно заговори по болезнения въпрос. Вдигна високо вчерашния брой на „Могул“ и запита дали някой го е виждал, чел или чувал какво пише в него. Никой не се обади.

След това продължи:

— По причини, които бяха изяснени при закрити врати и отразени в протокола, заседател номер седем, Франк Херера, се освобождава и ще бъде заменен от мистър Хенри Ву.

При тия думи Уилис прошепна нещо на Хенри, който стана от сгъваемия стол, пристъпи към седмото кресло и официално се превърна в съдебен заседател, оставяйки само една резерва — Шайн Ройс.

Харкин бързаше да продължи работата и да отклони всеобщото внимание от съдебните заседатели.

— Мистър Кейбъл, призовете следващия свидетел — нареди той.

Фич отпусна вестника до гърдите си и зяпна смаяно новия съдебен състав. Страхуваше се, защото Херера бе изчезнал, но същевременно изпитваше невероятно вълнение при мисълта, че неговото момиче може просто да щракне с пръсти и да извърши каквото си иска. Неволно се вторачи в Истър, който навярно усети това, защото леко извърна глава и срещна погледа му. Пет-шест секунди се гледаха от трийсет метра разстояние, но Фич имаше чувството, че е минала цяла вечност. Лицето на Истър беше подигравателно и горделиво, сякаш искаше да му каже: „Виж какво мога да направя. Смаях ли те?“ Лицето на Фич отговаряше: „Да. А сега какво искаш?“

Преди процеса Кейбъл бе заявил двайсет и двама свидетели — всички до един с академични степени и солидни препоръки. В армията му имаше беловласи ветерани от други сьдебни процеси, опитни изследователи, получаващи субсидии от тютюневия гигант и множество по-дребни наемници, свикани за контраатака срещу онова, което бяха изслушали заседателите.

През изминалите две години всички те бяха дали предварителни показания пред Рор и неговите сътрудници. Изненади не можеше да има.

Според всеобщото мнение най-тежък удар срещу ответника бе нанесъл Лион Робилио със своите твърдения, че тютюневата индустрия залага капани за непълнолетните. Кейбъл смяташе най-напред да удари в това направление.

— Ответникът призовава доктор Дениз Макуейд — обяви той.

Свидетелката влезе през страничната врата и залата, в която преобладаваха мъжете на средна възраст, изведнъж притихна, когато тя пристъпи към подиума, усмихна се на широко ухиления съдия и зае свидетелското кресло. Доктор Макуейд се оказа красива жена — висока и стройна, с къса червена рокля, на няколко сантиметра над коляното, и руса коса, грижливо събрана зад тила. С дружелюбна усмивка тя даде клетва и когато преметна крак върху крак, безрезервно спечели вниманието на публиката. Изглеждаше прекалено млада и хубава, за да има нещо общо с толкова грозен процес.

Шестимата мъже в ложата, особено Джери Фернандес и Шайн Ройс, гледаха втренчено как тя намества микрофона пред себе си. Ярко червило. Дълги червени нокти.

Но ако очакваха да се окаже някаква празноглава кукличка, скоро щяха да бъдат разочаровани. Дрезгавият й глас описа подробно къде е учила, каква специалност има и с какво точно се занимава. Оказа се, че притежавала научна степен по психология на поведението и ръководела собствена фирма в Такома. Била авторка на четири книги и около трийсет и пет статии. Уендъл Рор не възрази, когато Кейбъл предложи на съда да я приеме за вещо лице.

Тя незабавно заговори по същество. Рекламата е пропила нашето общество от край до край. Естествено е реклами, насочени към една възрастова или обществена група, да бъдат видени и чути от някоя друга. Това не може да се предотврати. Децата виждат рекламите за цигари, защото забелязват вестниците, списанията, рекламните табла и неоновите картинки в универсалните магазини, но това не означава, че именно те са обект на пропагандата. В края на крайщата децата често виждат по телевизията реклами на бира, понякога правени от любимите им спортисти. Означава ли това, че бирените компании подмолно се мъчат да хванат в примка следващото поколение? Не, разбира се. Те просто искат да продадат повече бира. Децата се изпречват на пътя им, но това няма как да се предотврати, освен ако забраним рекламата на всички продукти, смятани за вредни. Цигари, бира, алкохол… ами какво ще кажете за кафето, чая, презервативите и маслото? Дали рекламите на кредитни карти насърчават хората да харчат повече и да пестят по-малко? Доктор Макуейд упорито повтаряше, че в едно общество, което високо цени свободата на словото, трябва ппимателно да се подхожда към всяко ограничение на рекламата.