Джон Гришам - Присъдата

Рекламите на цигари не се различават от всички останали. Целта им е да предизвикат желание за покупка и употреба на даден продукт. Добрите реклами стимулират естествения стремеж да изтичаш и да си купиш някоя стока. Слабите реклами не постигат това и скоро изчезват. Свидетелката даде за пример компанията „Макдоналдс“ — бе провеждала изследване за нея и по една случайност разполагаше с готови копия за всеки съдебен заседател, който би желал да се запознае с резултатите. Още на три години всяко дете може да тананика поредната рекламна песничка на „Макдоналдс“. Първото детско посещение в „Макдоналдс“ е паметно събитие. И не случайно. Корпорацията харчи милиарди, за да подмами децата преди конкурентите си. Американските деца консумират много повече мазнини и холестерол от предишното поколение. Ядат повече сандвичи, пържени картофи и пица, пият повече подсладени газирани напитки. Но обвиняваме ли „Макдоналдс“ и производителите на пица, че водят коварна рекламна кампания, за да подмамят младежта? Съдим ли ги затова, че децата ни затлъстяват?

Не. Като консуматори ние правим разумен избор с какво да храним децата си. Никой не може да ни оспори това.

И пак като консуматори ние правим разумен избор дали да пушим. Обсипват ни с реклами за хиляди продукти, а ние реагираме само на тези, които подсилват реалните ни потребности и желания.

На всеки двайсетина минути тя сменяше стойката и отново прехвърляше крак върху крак, с което неизменно приковаваше вниманието на адвокатите, на шестимата мъже в ложата и дори на част от жените.

Доктор Макуейд беше приятна на вид и човек лесно можеше да й повярва. Нейните показания звучаха напълно разумно за повечето съдебни заседатели.

Рор учтиво кръстоса шпага с нея, но за половин час разпит не успя да отбележи точка.

Според Ничман и Нейпиър мистър Кристано държеше на всяка цена да получи пълен доклад какво точно е станало при последната среща на Хопи и Мили.

— Точно ли? — повтори Хопи.

Скупчени плътно един до друг зад паянтовата маса в една опушена закусвалня, тримата пиеха кафе от картонени чашки и чакаха да им донесат сандвичи.

— Можеш да прескочиш личните подробности — поясни Нейпиър, макар че не вярваше да е имало забележителни лични подробности.

Ако знаеха само, помисли си Хопи, все още горд от снощното постижение.

— Ами… показах на Мили доклада за Робилио — промърмори той и се зачуди какво още да каже.

— И?

— И тя… тя го прочете.

— Много ясно, че го е прочела. Какво направи после? — запита Нейпиър.

— Как реагира? — добави Ничман.

Естествено, можеше да излъже, че е била смаяна от доклада, повярвала е на всяка дума и е обещала непременно да го покаже на другите. Точно това искаха да чуят. Но Хопи не знаеше как да постъпи. Лъжата само щеше да утежни още повече положението му.

— Не твърде добре — призна той.

Когато сандвичите пристигнаха, Ничман отиде да позвъни на мистър Кристано. Хопи и Нейпиър дъвчеха, без да се поглеждат. Хопи искаше да потъне в земята. Сигурно вече беше с единия крак в затвора.

— Кога ще я видиш пак? — запита Нейпиър.

— Не знам. Съдията още не е казал. Процесът може да свърши до края на седмицата.

Ничман се върна и седна.

— Мистър Кристано пристига — съобщи той и стомахът на Хопи се сви. — Тази нощ ще е тук и иска да те види рано сутринта.

— Добре.

— Не е твърде щастлив.

— И аз.

През обедната почивка Рор се заключи с Клив в кабинета си, за да обсъдят насаме подмолната операция. Повечето адвокати използваха бегачи като Клив за по-простите случаи, както и за мътни дела, които не се преподават в правните факултети, но никой от тях не признаваше подобна съмнителна практика. Адвокатите пазеха бегачите си в тайна.

Рор разполагаше с няколко възможности. Можеше да каже на Клив да разкара Дерик Мейпълс. Можеше да плати на Дерик двайсет и пет хиляди, като обещае по още толкова за всеки глас, ако са поне девет в негова полза. Това правеше най-много двеста двайсет и пет хиляди — сума, която спокойно можеше да си позволи. Но дълбоко се съмняваше Ейнджъл Уийз да осигури повече от два гласа — нейния и може би този на Лорийн Дюк. Тя не беше водач. Можеше да насочи Дерик към адвокатите на ответника и да ги спипа на местопрестъплението. Но тогава Ейнджъл вероятно би отпаднала, а Рор не желаеше това.

С помощта на Клив можеше да запише компрометиращи разговори и да заплаши хлапака със съд, ако не понатисне приятелката си. Ходът обаче беше рискован, тъй като предложението за подкуп идваше от самия Рор.