Джон Гришам - Ударът

— Той не е некадърник!

— Знаеш, че е. Пълен шарлатанин! Някакъв си перко от Ню Йорк или откъдето ще да е. Аз имам шест местни момчета тук. Я го докарай. Голям смях ще падне.

— Тези свидетели не са включени в предварителния списък. Това е нечестна изненада.

— Тези свидетели ще ви опровергаят. Добре де, бягай да се оплачеш на съдията.

Оставям го да виси до пейката, втренчен в моя списък.

След почивката — но преди Киплър да ни е призовал — си приказваме до моята маса с доктор Уолтър Корд и двама от колегите му. Зад масата на защитата, на предната редица, седи самичък доктор Милтън Джифи — шарлатанинът на Дръмонд. Докато адвокатите се подготвят за следобедното заседание, извиквам Дръмонд и го представям на колегите на Корд. Моментът е доста странен. Дръмонд очевидно е изнервен от присъствието им тук. Тримата заемат места на предната редица, зад мен. Петте момченца от „Брилянтин“ успяват само да зяпнат.

Влизат съдебните заседатели и Дръмонд извиква Джак Ъндърхол на свидетелското място. Той се заклева, сяда и се ухилва идиотски на съдебните заседатели. Вече от три дни го гледат, та не разбирам защо и как така Дръмонд си мисли, че ще му хванат вяра.

Целта му съвсем скоро лъсва наяве. Заради Джаки Леманчик било! Излъгала за онези десет хиляди в брой. Излъгала, че е подписала споразумение, защото такова няма. Излъгала за отказите. И че е спала с шефовете си — също. Че дори и за искането си за здравно обезщетение, което компанията уж била отхвърлила. Тонът на Ъндърхол отначало е мек и съчувствен, но скоро става рязък и обвинителен. Не е възможно такива ужасии да се говорят с усмивка, но той май гори от желание да я смаже.

Дръзка и опасна маневра. Фактът, че тоя мошеник обвинява някого в лъжа, е изпълнен с бляскава ирония. Решили са, че този процес е много по-важен от всяко следващо действие на Джаки. Дръмонд очевидно е склонен да рискува да настрои още по-зле съдебните заседатели с едничката цел да предизвика достатъчно съмнения, за да ми размъти водата. Сигурно си мисли, че няма какво да изгуби с тази доста гадничка атака към млада жена, която не е тук и не може да се защити.

Джаки работела много нехайно, разправя Ъндърхол. Пиела и не се разбирала с колегите си. Трябвало да се направи нещо. Предложили й възможност да подаде оставка, така че да остане с чисто досие. Нищо общо нямало с това, че трябва да даде показания, ама съвсем нищо общо със случая „Блек“.

Показанията му са забележително кратки. Искат бързо да мине и да замине, че да не стане някой гаф. Не мога да направя почти нищо, но се надявам, че съдебните заседатели го презират също толкова, колкото и аз. Той е юрист и не ми се ще много-много да споря с него.

— Мистър Ъндърхол, съставя ли вашата компания досиета на служителите си?

— Да.

— Джаки Леманчик имаше ли такова досие?

— Да.

— Носите ли го?

— Не, сър.

— Къде е то?

— В архивите, предполагам.

— В Кливланд ли?

— Да, в централния офис.

— Значи не можем да го прегледаме.

— Ама вижте какво, то не е у мен. Никой не ми е казал да го нося.

— То включва ли оценка на работата й и така нататък?

— Да.

— Ако даден служител получи порицание, понижение или пък го преместят на друга длъжност, ще влезе ли това в личното му досие?

— Да.

— Така ли стана с Джаки?

— Мисля, че да.

— Досието съдържа ли копие от нейната оставка?

— Да.

— Но трябва да приемем на доверие, че е така, прав ли съм?

— Не са ми казали да нося досието тук, мистър Бейлър.

Преглеждам бележките си. Прочиствам гърло.

— Мистър Ъндърхол, разполагате ли с копие от споразумението, подписано от Джаки, когато сте й дали парите, а тя ви е обещала никога да не проговори?

— Май нещо недочувате.

— Моля?

— Току-що казах, че такова споразумение няма.

— Искате да кажете, че изобщо не съществува?

Усърдно клати глава.

— И никога не е съществувало. Тя лъже.

Правя се на изненадан, после бавно приближавам към своята маса, цялата осеяна с разни документи. Намирам онова, което ми трябва, преглеждам го внимателно пред погледите на всички, после се връщам с него на подиума. Ъндърхол се вкаменява и впива обезумели очи в Дръмонд, който в момента се е втренчил в моя лист. Сещат се какво стана с глава „U“. Бейлър пак ни спипа! Намерил е потуления документ и ни хвана в лъжа.

— Но пред съдебните заседатели Джаки Леманчик описа съвсем подробно какво са я принудили да подпише. Спомняте ли си показанията й? — размахвам листа от подиума.