Джон Гришам - Ударът

Очевидно не му се ще да каже. Поглежда ме докачливо.

— Десет хиляди долара на година.

— Значи на вас плащат повече, отколкото са отпуснали на Дони Рей Блек.

— Възразявам!

— Приема се.

— Извинете, ваша светлост. Оттеглям думите си.

— Наредете да ги изтрият от протокола — ядосано процежда Дръмонд.

— Да се изтрият от протокола.

Поемаме си дъх, докато страстите се уталожат.

— Извинете ме, мистър Рейски — казвам аз смирено и му хвърлям поглед, изпълнен с истинско разкаяние. — Всичките ви пари ли идват от застрахователни компании?

— Нямаме други спонсори.

— Колко компании подпомагат съюза?

— Двеста и двайсет.

— И каква е цялата сума от дарения за миналата година?

— Шест милиона долара.

— А вие използвате тези пари, за да поддържате своето лоби?

— Да, поддържаме лоби.

— Плащат ли ви допълнително, за да свидетелствате на този процес?

— Не.

— Защо сте тук?

— Защото „Грейт Бенефит“ се свърза с мен. Помолиха ме да се явя като свидетел.

Обръщам се и посочвам Дот Блек — много бавно.

— Мистър Рейски, бихте ли погледнали мисис Блек, погледнете я право в очите, и бихте ли й казали, че „Грейт Бенефит“ е подходила честно и правилно към искането на нейния син?

Трябват му няколко секунди, за да насочи погледа си към лицето на Дот, но няма избор. Кимва и накрая изхъхря:

— Да, разбира се.

Естествено, бях го предвидил. Исках да свърша с показанията на Рейски по драматичен начин, но със сигурност не съм очаквал комичен ефект. Мисис Бевърдий Хардауей, петдесет и една годишна чернокожа здравенячка, съдебен заседател номер три, седи в средата на предната редица и при нелепия му отговор прихва. Това е внезапен изблик на смях, очевидно спонтанен, защото тя мигом се опомня. Бързо запушва уста с шепи. Стиска челюсти, скърца със зъби и се озърта трескаво, за да види доколко е успяла да всее смут. Но тялото й продължава лекичко да се тресе.

За неин лош късмет — който за нас си е жива благодат — избликът е заразителен. Мистър Рансън Пелк, седящ зад нея, почва да хихика, все едно го гъделичкат. Също и мисис Ела Фей Солтър, която седи до мисис Хардауей. Миг след първото прихване из цялата ложа се носи смях. Някои от съдебните заседатели поглеждат мисис Хардауей, сякаш тя все още е най-голямата немирница. Други са се втренчили в Рейски и озадачено клатят глава.

Рейски схваща положението по най-неблагоприятния начин — че се смеят на него. Главата му клюмва и той се вторачва в пода. Дръмонд решава просто да не обръща внимание, макар че сигурно вътрешно се яде. В неговото обкръжение от млади умни орлета всички до един са забили носове в папки и тефтери — не можеш да им видиш очите. Олди и Ъндърхол пък си разглеждат чорапите.

И на самия Киплър му иде да се разсмее. Той изтърпява за малко комедията. Щом смехът започва да утихва, потропва с чукчето, сякаш да потвърди официално факта, че показанията на Пейтън Рейски са докарали съдебните заседатели до смях.

Всичко това минава много бързо: абсурдният отговор, избликът на смях, подхилването, кикотенето и скептично клатещите се глави — то трае само мигове. Ала забелязвам, че някои заседатели наистина са изпитали облекчение. Искало им се е да се изсмеят, да изразят недоверието си и по този начин, ако ще само за миг, да покажат на Рейски и на „Грейт Бенефит“ какво точно мислят за всичко онова, което са чули.

Колкото и кратък да е този миг, той наистина е скъпоценен. Усмихвам им се. И те ми се усмихват. Вярват на всичко, което казват моите свидетели, и на нито една дума, изречена от хората на Дръмонд.

— Нямам повече въпроси, ваша светлост — казвам с отвращение, все едно вече ми е писнало от този лъжец и мошеник.

Дръмонд очевидно е изненадан. Мислел е, че ще си прекарам деня, като тормозя Рейски ту с инструкциите, ту със статистическите данни. Шумоли с хартии, шепне нещо на Т. Прайс, после се изправя.

— Следващият ни свидетел е Ричард Пелрод.

Пелрод е главният експерт по молбите, шефът на Джаки Леманчик. Докато даваше предварителните показания, се показа като ужасен свидетел — целият свят му беше крив. Но това, че се появи и сега, изобщо не е изненада. Нали трябва да окалят Джаки по някакъв начин. Пелрод й е бил прекият началник.

Той е на четирийсет и шест години, среден на ръст, с бирено коремче, рядка коса и невзрачни черти; лицето му е покрито с кафеникави петна. Надянал е смешни очилца. Горкичкият, никак не е привлекателен, ала това явно не го притеснява. Ако вземе да изтърси, че Джаки Леманчик е само една въртиопашка, опитала се да оплете в мрежите си и неговото тяло, бас държа, че съдебните заседатели отново ще прихнат.