Джон Гришам - Ударът

— Наистина нямам представа за тия неща — казва Пелрод и отбелязва мъничка точка пред съдебните заседатели.

Продължават да ни утрепват времето и така почти до обяд, когато прехвърлят Пелрод на мен. Киплър иска да обяви обедна почивка, но го уверявам, че няма да отнеме много време. Съгласява се неохотно.

Започвам, като подавам на Пелрод копие от отказа, който е подписал и изпратил на Дот Блек. Това е четвъртият по ред отказ — въз основа на твърдението, че левкемията на Дони Рей била предшестващо обстоятелство. Поисквам да го прочете на съдебните заседатели и да потвърди, че е негов. Позволявам му да се опита да обясни защо го е изпратил, но, разбира се, няма как. Писмото е било нещо лично между Пелрод и Дот Блек и не е било предназначено да се чете от други и другаде — със сигурност не и в тази съдебна зала.

Приказва за някакъв формуляр, попълнен погрешно от Джаки, и за някакво недоразумение с мистър Крокит — е, добре де, допусната е грешка. Много съжалява за нея.

— Май е доста късничко да съжалявате, а? — питам го аз.

— Изглежда.

— Когато изпратихте това писмо, не предполагахте, че ще последват още четири отказа, нали?

— Не.

— Значи, то е писано с намерение да бъде окончателен отказ, прав ли съм?

В писмото пише „окончателен отказ“.

— Предполагам.

— Каква е причината за смъртта на Дони Рей Блек?

Той свива рамене и казва:

— Левкемия.

— А какво заболяване е предизвикало предявяването на искането за обезщетение?

— Левкемия.

— В това ваше писмо какво предшестващо обстоятелство споменавате?

— Грип.

— А кога Дони Рей е прекарал грип?

— Не мога да ви кажа точно.

— Да извадя досието, ако желаете, да проверим заедно.

— Не, няма нужда. — На всичко е готов, само и само да не се захващам с досието. — Май на петнайсет или на шестнайсет години…

— Значи, на петнайсет-шестнайсет години е прекарал грип, преди да бъде издадена полицата, но той не се споменава в молбата за закупуването й.

— Именно.

— А сега, мистър Пелрод, кажете с вашия богат опит, да сте срещали случай, в който прекаран грип да е предизвикал по някакъв начин появата на остра левкемия пет години по-късно?

Има само един отговор, но той просто не може да го даде.

— Мисля, че не съм.

— Това твърдо „не“ ли означава?

— Да.

— Излиза, че грипът не е имал нищо общо с левкемията, нали така?

— Да, така.

— Значи в писмото сте излъгали?

Разбира се, че е излъгал, а сега пак ще излъже, ако каже, че тогава не е лъгал. Заседателите ще го схванат. В капана е, но Дръмонд е имал време да поработи с него.

— Писмото беше грешка — казва Пелрод.

— Лъжа или грешка?

— Грешка.

— Грешка, спомогнала да бъде убит Дони Рей Блек?

— Възразявам! — изревава Дръмонд от мястото си.

Киплър се замисля за секунда. Очаквах възражението и очаквам да се приеме. Негова светлост обаче е решил друго.

— Отхвърля се. Отговорете на въпроса.

— Искам да повдигна постоянно възражение срещу насоката, която взема разпитът. — Дръмонд е побеснял.

— Отбелязвам си. Моля, отговорете на въпроса, мистър Пелрод.

— Беше грешка, само това мога да кажа.

— А не лъжа?

— Не.

— Ами показанията ви пред тези заседатели? С лъжи ли са пълни, или с грешки?

— Нито с едното, нито с другото.

Обръщам се, посочвам Дот Блек, после поглеждам свидетеля.

— Мистър Пелрод, като главен експерт, можете ли да погледнете мисис Блек право в очите и да й кажете, че искането на сина й е било справедливо преценено от вашата компания? Можете ли?

Той примигва, потръпва, мръщи се и поглежда Дръмонд за наставления. После кашля, приема обидено изражение и заявява:

— Едва ли може да ме принудите да направя подобно нещо.

— Благодаря. Нямам повече въпроси.

Свършил съм за по-малко от пет минути. Държа защитата в шах. Смятали са, че ще си прекараме целия ден само с Рейски, а утре — с Пелрод. Но аз няма да си губя времето с тия клоуни. Искам да стигна до съдебните заседатели.

Киплър обявява два часа обедна почивка. Дръпвам Лио настрани и му подавам списък с шестима допълнителни свидетели.

— Какво, по дяволите, е това? — пита той.

— Шестима лекари. Всичките са местни. Всички са онколози. До един са готови да дойдат и да свидетелстват на живо, ако изкараш онзи твой некадърник.

Уолтър Корд е бесен от стратегията на Дръмонд, която цели да изкара трансплантациите на костен мозък експериментални. Бъзнал е колегите и приятелите си и те са готови да се явят като свидетели.