Джон Гришам - Ударът

— Да, чух показанията й — леко повишава тон той. Думите с мъка излизат от стегнатото му гърло.

— Тя каза, че сте й дали на ръка десет хиляди и сте я накарали да подпише онова споразумение. Спомняте ли си? — Поглеждам листа, все едно чета нещо. Джаки ми каза, че сумата е посочена в първия абзац.

— Чух го — казва той и поглежда Дръмонд. Ъндърхол знае, че не разполагам с копие, защото той е потулил някъде оригинала. Но не е сигурен все пак. Какви ли не странни неща се случват. Как, ей богу, съм успял да изровя глава „U“?

Не може да признае, че споразумението съществува. Но и не може да го отрече. Ако отрече, а пък аз внезапно измъкна някое копие, размерът на вредата ще стане ясен чак когато съдебните заседатели обявят присъдата. Тъпче на място, кърши ръце, бърше пот от чело.

— Значи вие не разполагате с копие от споразумението, което да покажете на съдебните заседатели? — питам го аз и размахвам листа.

— Не. То не съществува.

— Сигурен ли сте? — питам го и гальовно плъзвам пръст по ръба на документа.

— Сигурен съм.

Гледам го втренчено няколко секунди и се наслаждавам на мъченията му. На съдебните заседатели не им е до сън. Чакат да падне секирата, да размахам споразумението и после да го гледам как предава богу дух.

Но не мога. Смачквам безполезното парче хартия и театрално го подхвърлям на масата.

— Нямам повече въпроси. — Мощна въздишка от страна на Ъндърхол. Току-що избегна инфаркта. Скача от свидетелското място и напуска залата.

Дръмонд моли за петминутно прекъсване. Киплър решава, че съдебните заседатели се нуждаят от по-дълга почивка, и ни отпуска петнайсет минути.

Стратегията на защитата да протака показанията с надежда да обърка съдебните заседатели просто не минава. Те се смяха на Рейски и проспаха Пелрод. Ъндърхол пък се оказа почти фатално бедствие, защото Дръмонд се ужаси да не би да разполагам с копие от документ, за който клиентът му твърди, че не съществува.

Доста му се насъбра на Дръмонд. Ще си опита късмета със силна заключителна реч — нещо, което владее. След прекъсването обявява, че защитата е свършила с разпита на свидетелите.

Процесът върви към края си. Киплър обявява заключителните речи за петък, девет часа сутринта. Обещава на съдебните заседатели, че до единайсет ще предостави делото в техните ръце.

Дълго след като съдебните заседатели са си отишли, дълго след като Дръмонд и екипа му са поели към канторите да се съвещават и гадаят къде са сбъркали, ние продължаваме да седим около масата на ищците и си говорим за утре. Купър Джаксън и двамата адвокати от Рейли — Хърли и Грънфелд — гледат да не ме объркват с излишни съвети, но нямам нищо против да изслушам техните мнения. Всички знаят, че това е първият ми процес. Изглеждат смаяни от работата, която съм свършил. Уморен съм, все още доста нервен и гледам реалистично на нещата. Разполагах с прекрасен набор от факти, калпав, но богат ответник, изумително благоразположен съдия и почивки, които се обявяваха като по моя поръчка. А също и с чудесни съдебни заседатели, но голямото усилие тепърва ме чака.

По-благодатен случай едва ли щял да ми падне някога, казват те. Убедени са, че присъдата ще възлезе на седемцифрено число. Джаксън е водил процеси цели дванайсет години, преди да извоюва първото си обезщетение от един милион долара.

Разказват разни истории за битки в съда, та малко да ми повдигнат духа. Приятен начин да се прекара следобедът. Довечера с Дек ще работим до късно, ала в този момент се радвам на открадната близост със сродни души, които искрено желаят да прикова „Грейт Бенефит“ на позорния стълб.

Джаксън е малко обезсърчен след новините от Флорида. Някакъв адвокат не се стърпял и тази сутрин завел четири дела срещу „Грейт Бенефит“. Мислили си, че е на път да се присъедини към колективната им акция, но онзи явно се оказал алчен. До този момент те тримата са събрали деветнайсет иска срещу „Грейт Бенефит“ и смятат заедно да предизвикат процес в началото на идната седмица.

Щели да ми стискат палци. Искат да уредят една хубава вечеря, но нас работа ни чака. Само ми липсва тежка вечеря с много ядене и пиене.

И тъй, хапваме в кантората — дъвчем сандвичи и пием сок. Настанявам Дек на един стол в моя кабинет и репетирам заключителната си реч пред съдебните заседатели. Наизустил съм толкова много версии, че изведнъж всичките нахлуват в главата ми една през друга. Използвам малка черна дъска и прилежно изписвам върху нея съкрушителните цифри. Призовавам към справедливост, ала пледирам за извънредно голяма сума. Дек често ме прекъсва и се караме като деца.