Джон Гришам - Ударът

Пелрод е раздразнителен като всеки чиновник, занимавал се с искания за плащане цели двайсет години.

Макар и една идея по-дружелюбен от обикновен инкасатор, той не смогва да внуши на съдебните заседатели нито топлота, нито доверие. Канцеларски плъх, който сигурно работи в една и съща остъклена кутийка откакто се помни.

И той е най-доброто, с което разполагат! Не могат да върнат Лъфкин или Олди, нито Кийли, защото съдебните заседатели вече им нямат капка доверие. Дръмонд има още половин дузина хора от централния офис в своя свидетелски списък, но се съмнявам дали ще ги призове всичките. Какво всъщност да кажат? Че инструкциите не съществуват? Че тяхната компания не лъже и не крие документи?

Половин час Дръмонд и Пелрод следват добре отрепетиран сценарий — нови изумителни разработки на отдела, нови героични усилия на „Грейт Бенефит“ да обслужва честно и почтено клиентите си, нови прозевки в ложата.

Съдията Киплър решава да се намеси. Прекъсва скучната игричка на въпроси и отговори:

— Господин адвокат, може ли да минем по-нататък?

Дръмонд се прави на шокиран и наранен.

— Но, ваша светлост, имам право да разпитам подробно този свидетел!

— Разбира се. Но онова, което той каза досега, вече е познато на съдебните заседатели. Просто повтаря същото.

Дръмонд направо недоумява. Понечва, доста неуспешно, да изкара, че съдията се заяжда с него.

— Не си спомням да сте подканяли ищеца да побърза.

Не трябваше да го казва. Опитва се да удължи словесната схватка, само че не си е избрал подходящия съдия.

— То е, понеже съдебните заседатели не заспиват, докато мистър Бейлър води разпита, мистър Дръмонд. А сега побързайте.

Прихването на мисис Хардауей и хихикането, което последва, очевидно са поотпуснали съдебните заседатели. Сега са по-оживени, готови отново да се веселят за сметка на защитата.

Дръмонд се вторачва гневно в Киплър — все едно иска да обсъдят това по-късно и да си изяснят някои работи. Връщаме се към Пелрод, който прилича на жабок с притворени очи, килнал глава настрани. Допуснати са грешки, признава Пелрод в бледо усилие за разкаяние, но не толкова съществени. И, ако искате, вярвайте, но повечето от тези грешки са благодарение на Джаки Леманчик, млада жена с доста лични проблеми.

Връщаме се за момент към искането на семейство Блек и Пелрод коментира някои по-малко компрометиращи документи. Не се и докосва до отказите и вместо това надълго и нашироко се занимава с разни хартийки, които нито са особено важни, нито имат някаква връзка със случая.

— Мистър Дръмонд — сухо го прекъсва Киплър, — помолих ви да продължите нататък. Тези документи ще бъдат на разположение на съдебните заседатели. Другите ви свидетели вече дадоха показания по същите въпроси. Хайде, по-живо.

Дръмонд явно е оскърбен. Един несправедлив съдия го поучава и се заяжда с него. Трябва му време да се овладее. Но в момента не е на нужната висота.

Решават да опитат нова стратегия за инструкцията. Пелрод казва, че това е само някаква си брошурка. Лично той не я е поглеждал от години. Постоянно я променят — толкова често, че повечето дългогодишни служители не й обръщат внимание. Дръмонд му показва глава „U“ — и излиза, че мошеникът му с мошеник никога досега не я е виждал дори! Нищо не му говори. Нито пък на многото му подчинени. Лично той не познава и един служител, дето да си прави труда да я поглежда.

Тогава как всъщност се процедира с исканията? Пелрод ни осведомява. С подсказване от Дръмонд той ни повежда по обичайните канали. Стъпка по стъпка, формуляр по формуляр, бележка по бележка. Гласът на Пелрод е монотонен и отегчава хората в ложата до смърт. Лестър Дейс, съдебен заседател номер осем, седнал на задната редица, клюмва и задрямва. Прозевки и натежали клепачи. Мъчат се да останат будни, ала напусто.

Това не минава незабелязано.

И да е съкрушен от неуспеха си да смае съдебните заседатели, Пелрод не го показва. Тонът му не се променя, нито пък маниерът. Завършва с обезпокоителни разкрития за Джаки Леманчик. Знаело се, че има проблеми с пиенето, на работа често лъхала на алкохол. Отсъствала най-често от всички служители. Ставала все по-безотговорна и уволнението й било неизбежно. Ами сексуалните й забежки?

Тук Пелрод и „Грейт Бенефит“ трябва да внимават, защото тази тема ще се обсъжда и друг път, в друга съдебна зала. Каквото и да се каже сега, ще бъде записано и съхранено за в бъдеще. Така че вместо да я представя като никаквица, дето ляга с когото й падне, Дръмонд мъдро прехвърля разговора на по-високо ниво.