Джон Гришам - Ударът

Правим още няколко сметки и успявам да прокарам мнението си, че никое бюрократично звено не е в състояние да следи огромния поток книжа, бълван от застрахователната индустрия. Подавам му полицата на Блек. Твърди, че я е чел, но си признава, че го е направил само заради процеса. Питам го за седмичното обезщетение за злополука при домашно лечение. Полицата изведнъж сякаш натежава в ръцете му — бързо я прелиства с надежда да открие въпросния раздел и моментално да изстреля отговора. Не става. Прехвърля шумолящите страници, примигва и се мръщи. Накрая казва, че го е намерил. Отговорът му е що-годе задоволителен, тъй че преминавам нататък. Питам го по какъв начин могат да се променят ползвателите на полицата и едва не ми дожалява за него. Той дълго разлиства; всички чакат. На заседателите им става забавно. Киплър се подхилва. Дръмонд кипи, но какво да направи.

Онзи най-сетне отговаря нещо; все ми е едно дали вярно. Постигнах каквото исках. Изваждам на масата двете инструкции в зелена подвързия, сякаш двамата с Уийкс сега пак ще ги преораваме. Всички ни гледат. С Инструкцията за изплащане на обезщетения в ръце го питам дали периодично следи процеса на придвижване на исканията в компаниите, които инспектира така усърдно. Ще му се да каже „да“, но явно е чул за глава „U“. Тъй че казва „не“, а аз, естествено, съм просто шокиран. Первам го с няколко саркастични въпроса, после го пускам да пасе. Смачках му фасона и това не остава незабелязано.

Питам го дали му е известно, че щатските власти във Флорида разследват „Грейт Бенефит“. Не му е известно. А в Южна Каролина? Не, и за там няма понятие. Добре, ами в Северна? Май е чувал, но нищо не бил чел. Кентъки? Джорджия? Няма представа. За протокола заявява, че не го интересува какво се прави в другите щати. Благодаря му за отговорите.

Следващият свидетел, на Дръмонд отново не работи в „Грейт Бенефит“ или за нея — е, почти. Казва се Пейтън Рейски и титлата му всява страхопочитание: изпълнителен директор и председател на Националния съюз на застрахователите. Изглежда голяма клечка, а и така се държи. Бързо разбираме, че неговият съюз представлява политическа организация със седалище Вашингтон, основана от няколко застрахователни компании, с цел гласът им да се чува на Капитолийския хълм. Групичка лобисти, без съмнение с позлатен бюджет. Обяснява ни се, че вършат какви ли не прекрасни неща, опитвайки се да съдействат за почтената застрахователна практика.

Краткото въведение се проточва доста. Почва в един и половина следобед, а в два вече сме убедени, че НСЗ, аха-аха, и ще спаси човечеството. Ей че забележителни хора!

Рейски е изкарал трийсет години в бизнеса и след малко всички вече сме запознати с родословието и трудовата му биография. Дръмонд представя своя човек за вещо лице в областта на исковата практика и процедура. Не възразявам. Проучил съм показанията му на един друг процес и мисля, че мога да се справя с него. Необходимо е изключително надарено вещо лице, за да внуши, че глава „U“ звучи сносно.

Буквално без никой да му подсказва, той излага пред нас пълните инструкции за придвижването на подобен род искания. Дръмонд кима сериозно, сякаш сега ще ни разкажат играта. И какво се получава? „Грейт Бенефит“ се е придържала стриктно към правилата. Допусната е някоя и друга незначителна грешка, да речем, ама чакайте, това е гигантска компания, молбите са безброй. Сериозно отклонение от нормативите няма.

Същината на мнението на Рейски е, че „Грейт Бенефит“ е имала пълното право да отхвърли това искане поради неговата мащабност. Най-сериозно обяснява на съдебните заседатели, че е неоправдано да се очаква полица за осемнайсет долара седмично да покрие трансплантация за двеста хиляди. Целта на дебитната полица е да осигури само средства за най-необходимо лечение, а не за всичките му там приумици.

Дръмонд зачеква темата за инструкциите и липсващите им глави. Неприятно се е получило, смята Рейски, но това не е толкова важно. Инструкциите вечно се сменят, непрестанно биват актуализирани, а това обикновено се пренебрегва от опитните служители, защото те си знаят занаята. Но след като е станало такъв важен въпрос, да си поговорим за него. Той нетърпеливо грабва инструкцията и разяснява отделните глави на съдебните заседатели. Всичко е тук — черно на бяло. И всичко действа безотказно!

После минават към цифрите. Дръмонд го пита дали е имал възможност да прегледа информацията за полиците, молбите и отказите. Рейски кима сериозно, после поема разпечатката от Дръмонд.