Джон Гришам - Ударът

Късно вечерта се обаждам на Макс Лойбърг в Уисконсин и с огромно удоволствие му разказвам за събитията от първите два дни. Дава ми някой и друг съвет и няколко идеи по въпроса как ще се развият нещата. Страшно е развълнуван и казва, че може да хване следващия самолет.

Снова из апартамента чак до три сутринта, говоря си сам и се опитвам да отгатна какво би предприел Дръмонд.

Приятно съм изненадан, когато в съдебната зала заварвам Купър Джаксън. Часът е осем и половина. Той ме запознава с двама други адвокати — и двамата от Рейли, Северна Каролина. Хванали самолета и дошли, за да присъстват на моя процес. Питат ме как върви. Предпазливо им разказвам какво се е случило досега. Единият е бил тук в понеделник и е присъствал на драмата, която се разигра около глава „U“. Тримата имат общо двайсетина измамени клиенти, като моя. Пишат по вестниците и тъй нататък. Непрекъснато изникват подобни случаи. Смятат съвсем скоро да предизвикат голям процес.

Купър ми подава някакъв вестник и ме пита дали вече не съм го чел. Вчерашният „Уолстрийт Джърнъл“ — на първа страница има статия за „Грейт Бенефит“. Казвам им, че цяла седмица не съм поглеждал вестник и дори не знам кой ден сме. Усещането им е познато.

Бързо прочитам статията. Върти се най-вече около нарастващия брой оплаквания от „Грейт Бенефит“ и тенденцията й да не плаща. В момента в много щати са започнали разследвания. Завеждат се много дела. В последния пасаж се споменава, че следят някакъв дребен процес в Мемфис, защото можел да доведе до първата сериозна присъда срещу компанията.

Отивам в кабинета на Киплър и му показвам статията. Той не знае за нея. Смята просто да попита съдебните заседатели дали са я виждали. Предупредени са да не четат вестници. И двамата сериозно се съмняваме в широката популярност на „Уолстрийт Джърнъл“ сред нашия екип.

Защитата извиква пръв Андре Уийкс — заместник главен инспектор по застрахователно дело в щата Тенеси. Голяма клечка в управление „Застраховки“. Дръмонд вече го е използвал за свидетел при друг процес. Неговата работа е да покаже, че правителството застава безрезервно на страната на защитата.

Той е много привлекателен мъж около четирийсетте, с хубав костюм и честно лице; постоянно се усмихва. Освен това притежава едно важно и ценно за момента качество: не работи в „Грейт Бенефит“. Дръмонд му задава куп шаблонни въпроси относно надзорните му задължения и се опитва да покаже как неговите момчета здраво държат юздите на застрахователния бизнес и размахват камшика. Тъй като „Грейт Бенефит“ все още е компания с добра репутация в този щат, очевидно е, че нещата й са наред. Иначе ей този тук, Андре, и неговите хрътки отдавна да са ги погнали.

Дръмонд има нужда от време. Трябва да засипе нашите съдебни заседатели с цяла камара показания, та, току-виж, забравили някои от ужасиите, които чуха досега. Кара я полека-лека. Движи се бавно, говори бавно, досущ като някой стар професор. Много го бива. Ако разполагаше с малко по-различни факти, щеше да е направо убиец.

Той подава на Уийкс полицата на Блек, а после двамата половин час обясняват на съдебните заседатели как всяка, ама всяка една полица трябва да бъде одобрена от управление „Застраховки“. Особено силно наблягат на „одобрена“.

Тъй както съм седнал, ми е по-удобно да изучавам присъстващите в залата. Оглеждам съдебните заседатели — някои отвръщат на погледа ми. С мен са. Сред публиката забелязвам непознати — някакви младежи в костюми, които никога преди не съм виждал. Купър Джаксън и приятелите му седят на най-задния ред, до вратата. Зрителите са има-няма петнайсет. Че кой ще дойде да ти гледа граждански процес?

След час и половина скапващи обяснения за тънкостите в надзора и регулирането на застрахователното дело из целия щат, заседателите започват да се разсейват. На Дръмонд му е все едно. Отчаяно иска да протака процеса чак до следващата седмица. Най-накрая, малко преди единайсет, освобождава свидетеля. Отлично успя да ни утрепе цялата сутрин. След петнайсетминутна почивка идва мой ред да стрелям насляпо.

Уийкс казва, че сега в щата действат над шестстотин застрахователни компании, че в управлението работят четирийсет и един служители, но от тях всъщност само осемнайсет се занимават с полиците. Неохотно изчислява, че всяка от шестстотинте компании предлага най-малко десет различни вида полици, тъй че в управлението са регистрирани поне шест хиляди. Освен това признава, че полиците постоянно се ревизират и в тях се внасят промени.