Джон Гришам - Ударът

Питам го набързо за друга сметка „резерви“, после преминаваме на сметките с излишъците. Ограничени. Неограничени. Пека го на шиш и въпросите ми звучат доста интелигентно. Използвайки бележките на Лойбърг, пресмятам цифрите и питам Кийли не разполага ли компанията с авоари, възлизащи на четиристотин осемдесет и пет милиона долара.

— Нямаше да е зле — засмива се той. Но никой друг не се усмихва.

— Тогава колко пари в наличност имате, мистър Кийли?

— О, не зная. Вероятно към сто Милиона.

Засега това е достатъчно. По време на заключителната си реч мога да изпиша моите цифри на черна дъска и да обясня къде са парите.

Подавам му копие от разпечатката на данните за подадените молби за изплащане на обезщетения и той изглежда изненадан. На обяд реших него да атакувам по този въпрос, докато ми е подръка, вместо да „викам на бис“ Лъфкин. Кийли поглежда безпомощно Дръмонд, но какво може да направи той? Пред нас е мистър Кийли, изпълнителният директор, и той несъмнено може да ни улесни в търсенето на истината. Предполагам, че от мен се очаква отново да призова Лъфкин да обясни данните. Колкото и да ми е симпатичен, с него съм свършил. Няма да му дам възможност да опровергава показанията на Джаки Леманчик.

— Позната ли ви е разпечатката, мистър Кийли? Тя е тази, която вашата компания ми предостави днес сутринта.

— Безспорно.

— Добре. Можете ли да кажете на съдебните заседатели колко действащи полици за здравна осигуровка е имала компанията ви през деветдесет и първа?

— Ами… не зная. Чакайте да проверя. — Отгръща страниците, вдига една, после я оставя, взема друга, следваща…

— Звучи ли ви коректно цифрата деветдесет и осем хиляди, плюс минус няколко?

— Може би. Всъщност да, мисля, че е вярна.

— А колко молби за изплащане на обезщетения по тези полици са заведени през деветдесет и първа?

Обичайната реакция. Кийли се пипка с разпечатката, мърмори си под носа разни цифри. Положението е малко неловко. Минутите се нижат и накрая аз казвам:

— Единайсет хиляди и четиристотин плюс минус няколко звучи ли ви достоверно?

— Там някъде е според мен, но трябва, знаете, да проверя.

— Как ще проверите?

— Ами ще трябва да попрегледам сводката още малко.

— Значи информацията е вътре.

— Така мисля.

— Можете ли да кажете на съдебните заседатели колко молби са отхвърлени през деветдесет и първа?

— И за това ми трябва време да уточня — казва той, вдигнал разпечатката с две ръце.

— Значи и тази информация се съдържа в листовете, които държите сега, така ли е?

— Вероятно. Да, мисля, че да.

— Добре. Погледнете на единайсета страница, после на осемнайсета, на трийсет и трета и на четирийсет и първа.

Той мигом се подчинява, само и само да не говори. Листовете се разбъркват, шумолят.

— Девет хиляди и сто, плюс минус няколко, звучи ли ви достоверно?

Той е искрено поразен от ужасяващата цифра.

— Естествено, че не. Това е абсурдно!

— Но не знаете колко са?

— Зная, че не са толкова много.

— Благодаря ви. — Приближавам към свидетеля, взимам си разпечатката и му подавам полицата на „Грейт Бенефит“, която ми даде Макс Лойбърг. — Познато ли ви е това?

— Разбира се! — казва зарадван той, готов на всичко, за да се отърве от презряната разпечатка.

— Какво е то?

— Полица за здравна застраховка, издадена от мощна компания.

— Издадена кога?

Той я разглежда секунда-две.

— През септември деветдесет и втора. Преди пет месеца.

— Моля, погледнете на страница 11, глава „F“, точка 4, подточка с, клауза 13. Намерихте ли я?

Разпечатката е с толкова ситен шрифт, че му се налага да я долепи до носа си. Подсмихвам се на това и мятам поглед към съдебните заседатели. Смешната страна на положението не им убягва.

— Намерих я — казва той най-сетне.

— Добре. А сега си я прочетете, ако обичате.

Кийли чете, примигва и се мръщи като на голяма досада. Когато свършва, той се усмихва насилено.

— Окей.

— Каква е целта на тази клауза?

— Тя изключва определени хирургически процедури.

— По-точно?

— По-точно всички трансплантации.

— Костният мозък отбелязан ли е в списъка?

— Да, отбелязан е.

Приближавам към свидетеля и му подавам копие от полицата на семейство Блек. Моля го да прочете определен пасаж. Миниатюрните буквички отново напрягат очите му, но той храбро се бори с тях.

— Какви трансплантации изключва тази полица?

— Всички основни органи: бъбрек, черен дроб, сърце, бял дроб, очи. Всички са изброени тук.