Джон Гришам - Ударът

— Нямам повече въпроси, ваша светлост — казва Дръмонд и забързва към масата си.

Съпровождам Джаки покрай парапета на ложата и я изпращам почти до вратата. Благодаря й неведнъж и обещавам да се обадя на адвоката й. Дек ще я откара на летището.

Наближава единайсет и половина. Ще ми се съдебните заседатели да поразмислят върху показанията й през обедната почивка, тъй че моля съдията Киплър да свършим по-рано. Официалният ми мотив е, че ми трябва време да се запозная с компютърната разпечатка, преди да мога да призова други свидетели.

Десетте хиляди долара глоба пристигат, докато сме още в залата, и Дръмонд ги депозира заедно с двайсет страници изложение и апелативна жалба по случая. Възнамерява с възражението си срещу санкциите да запази парите непокътнати в касата на съда, в очакване на изхода на делото. В момента си имам по-важни грижи, за да се притеснявам за това.

Получавам няколко усмивки от съдебните заседатели, които се нижат покрай мен на път към ложата след обедната почивка. Не бива да разискват делото, докато то не им бъде предадено официално, но е всеизвестно, че все за него си шушукат, щом напуснат залата. Преди няколко години двама съдебни заседатели стигнали до юмручен спор за честността на някакъв свидетел. Проблемът се състоял в това, че той бил едва вторият свидетел в процес, предвиден да трае две седмици. Съдията го обявил за невалиден и всичко започнало отначало.

Имали са два часа да се гневят и лютят от показанията на Джаки. Време е да им покажа как да поправят някои от тези злини. Време е да заговорим за пари.

— Ваша светлост, ищецът призовава мистър Уилфред Кийли за свидетел.

Кийли не е далеч от вратата и мигом нахлува в залата. Гори от нетърпение час по-скоро да даде показания. Той е съвършена противоположност на Лъфкин. Изглежда бодър и дружелюбно настроен въпреки ужасните лъжи, които са очернили неговата компания. Явно иска да увери съдебните заседатели, че той носи отговорност за нея и могат да му имат пълно доверие.

Задавам няколко общи въпроса, установявам, че именно той е изпълнителният директор, шеф номер едно на „Грейт Бенефит“. Кийли охотно потвърждава този факт. После му подавам копие от последния финансов отчет на компанията. Реагира тъй, сякаш го чете всяка божа сутрин.

— И тъй, мистър Кийли, бихте ли казали на съдебните заседатели на каква стойност се оценява компанията ви?

— Какво имате предвид под стойност? — изстрелва насреща ми той.

— Имам предвид нетната стойност.

— Това понятие не е ясно.

— Напротив. Погледнете финансовите отчети пред вас, вземете активите, извадете пасивите и кажете на съдебните заседатели какво остава. Това е нетната стойност.

— Не е толкова просто.

Поклащам глава в знак на недоверие.

— Ще се съгласите ли, че компанията ви има нетна стойност в размер на четиристотин и петдесет милиона долара?

Освен очевидните предимства от разобличаването на някой гаден лъжец допълнителната облага е, че следващите свидетели от същата страна няма вече как да не говорят истината. Кийли трябва да внесе свеж полъх с честността си и съм сигурен, че Дръмонд му е проглушил ушите да внимава какво приказва. Вярвам, че не му е било лесно.

— Това е приемлива оценка. Ще се съглася с нея.

— Благодаря ви. А сега, колко пари в наличност притежава компанията ви?

Този въпрос не са го предвидили. Дръмонд става и възразява. Киплър го отрязва.

— Ами… трудно е да се уточни — казва Кийли и изпада в суетенето, типично за работещите в „Грейт Бенефит“, но ние вече сме им свикнали.

— Хайде, мистър Кийли, вие сте изпълнителен директор. От осемнайсет години сте в компанията. Завършили сте финанси. Не знаете ли с какви пари разполагате?

Бясно рови из страниците, а аз чакам търпеливо. Накрая ми казва една цифра и в този момент мислено благодаря на Макс Лойбърг. Вземам моя екземпляр и го моля да обясни една конкретна сметка „резерви“. Когато заведох дело за десет милиона долара, те заделиха тази сума като резерв за изплащане на иска. И така при всяко съдебно дело. Парите все още са си техни, стоят си на влог и си трупат лихва, но вече се броят задължение. Застрахователните компании адски се кефят, когато някой ги съди за купища мангизи, защото могат да заделят сумата и да претендират, че са буквално фалирали.

И всичко си е абсолютно легално. Това е неконтролируем бизнес със собствени тъмни счетоводни машинации.

Кийли започва да използва километрични финансови термини, пред които ние тъпеем. Предпочита да сащиса съдебните заседатели, вместо да признае истината.