Джон Гришам - Ударът

— Ваша светлост, ще оставим мистър Лъфкин за по-нататък — казва Дръмонд. И нищо чудно. Съдебните заседатели тъй и няма вече да му видят очите.

— Добре. Повикайте следващия си свидетел, мистър Бейлър.

И аз извиквам с пълно гърло:

— Приставът да доведе Джаки Леманчик.

Светкавично се обръщам да видя реакцията на Ъндърхол и Олди. Шептят си нещо, но замръзват, щом чуват името й. Облещват очи и зяпват. Тотална изненада.

Горкият Лъфкин е по средата на пътеката, когато новината го застига. Спира и изстива. Мята смутен поглед към масата на защитата, после още по-чевръсто завързва към двойната врата.

Докато свитата му се суети наоколо, Дръмонд скача на крака.

— Ваша светлост, можем ли да сондираме мнение с вас насаме?

Киплър ни маха да приближим и побутва настрани микрофона. Опонентът ми иска да покаже, че съм го извадил от кожата. Сигурно съм го шокирал, но нали няма как да крещи… Още малко, и ще му изгорят бушоните.

— Ваша светлост, това е пълна изненада — просъсква той. Важно е съдебните заседатели да не чуят думите му и да не забележат стъписването.

— Защо? — питам аз самодоволно. — Тя е включена като евентуален свидетел за предварителните заседания.

— В правото си сме да получим уведомление. Кога я открихте?

— Не знаех, че се е изгубила.

— Питат ви честно и почтено, мистър Бейлър — казва негова светлост и за пръв път в историята ме стрелва навъсено. Поглеждам и двамата с невинни очи, които говорят: „Ей, аз съм просто един новак, дайте ми шанс бе.“

— Включена е в предварителния съдебен ред — настоявам аз. Честно казано, и тримата знаем, че, тъй или иначе, ще свидетелства. Може би е трябвало вчера да уведомя съда за появата й в града, но, ей богу, това ми е първи процес.

Тя влиза в залата, предвождана от Дек. Ъндърхол и Олди отказват да я погледнат. Петимата дървеняци от „Брилянтин“ следят всяка нейна стъпка. Сякаш се е преобразила. Синя рокля се спуска свободно върху тъничкото й тяло и стига точно до коляното. Лицето й изглежда съвсем различно от снощи, много по-хубаво. Тя се заклева, сяда на свидетелския стол, стрелва с ненавистен поглед момчетата от „Грейт Бенефит“ и е готова за показания.

Чудя се дали е спала с Ъндърхол и Олди. Снощи спомена Лъфкин и никой друг, но знам, че си спести някои исторически данни.

Бързо преминаваме през задължителните въпроси и се подготвяме за сразяващия удар.

— Колко време работихте в „Грейт Бенефит“?

— Шест години.

— И кога се прекрати договорът ви?

— На трети октомври.

— Как беше прекратен?

— Уволниха ме.

— Не напуснахте ли доброволно?

— Не. Бях уволнена.

— Кой ви уволни?

— Беше заговор. Еверет Лъфкин, Кърмит Олди, Джак Ъндърхол и някои други. — Тя кимва към виновниците и всички вратове се извиват към момчетата от „Грейт Бенефит“.

Приближавам към свидетелката и й подавам копие от нейната молба за напускане.

— Познато ли ви е това? — питам аз.

— Това е молба, която написах на машина и подписах — казва тя.

— В нея се заявява, че напускате по лични причини.

— Молбата не отразява истината. Бях уволнена, защото съм свързана със случая на Дони Рей Блек и защото бях призована да дам показания на пети октомври. Уволниха ме, за да може компанията да твърди, че вече не работя там.

— Кой ви накара да напишете тази молба?

— Същите хора. Беше си заговор.

— Бихте ли обяснили по-подробно?

За пръв път вдига очи към съдебните заседатели; те всички я гледат. Тя преглъща мъчително и започва:

— В събота, преди определената за показания дата, ме помолиха да отида в офиса. Там ме чакаше Джак Ъндърхол, човекът в сивия костюм ей там. Той е един от юристите на фирмата. Каза ми, че трябва да напусна моментално и че мога да избирам между две неща: или да го нарека „уволнение“ и да си тръгна без нищо, или да напиша молба за доброволно напускане и компанията да ми брои десет хиляди долара, за да си мълча. Трябвало да реша веднага, в негово присъствие.

Снощи успя да говори за тези неща без емоции, но в съда е по-различно. Хапе устни, бори се със себе си минута-две, но после е готова да продължи.

— Гледам двете си деца сама и имам големи разходи. Нямах избор. Изведнъж се оказвах на улицата. Написах молбата, взех парите и подписах споразумение да не обсъждам с никого досиетата на моите клиенти.

— Включително и досието на Блек?

— Най-вече досието на Блек.

— Но щом сте взели парите и сте подписали споразумението, защо тогава сте тук?