Джон Гришам - Ударът

— Никак не ми се ще да попадна в затвора, ваша светлост.

— Така и предполагам. Ето защо глобявам „Грейт Бенефит“ със сумата десет хиляди долара, която да се издължи на ищеца до пет часа утре следобед. Обадете се в централния офис да изпратят чек с бърза поща. Разбрано?

Какво му остава на Кийли, освен да кимне!

— И още нещо, ако тази информация не пристигне тук по факса до девет сутринта, вие влизате в Мемфиския градски затвор, където ще останете, докато изпълните нарежданията ми. Плюс това докато вие сте там, компанията ви ще плаща и по пет хиляди глоба на ден.

Киплър се обръща и посочва Дръмонд.

— Нееднократно ви предупреждавах за тези документи, мистър Дръмонд. Такова поведение е скандално.

Той удря гневно с чукчето си и напуска залата.

При нормални обстоятелства може би щях да се чувствам като последен глупак със синкавото кепе, на което се мъдри тигърче, и със строгия костюм, облегнат на една стена в сектор А на Мемфиското летище. Но в този ден тъй и тъй няма нищо нормално. Късно е и съм каталясал, но адреналинът ми скача нагоре. По-добър първи ден от процеса, здраве му кажи.

Самолетът от Чикаго пристига навреме и скоро ме разпознават по каскетчето. Една жена, скрита зад огромни слънчеви очила приближава, оглежда ме от глава до пети и накрая пита:

— Мистър Бейлър?

— Да, аз съм.

Ръкуваме се с Джаки Леманчик и със съпровождащия я мъж, който се представя като Карл. Имат само ръчен багаж и са готови веднага да тръгваме. Изглеждат ми неспокойни.

Разговаряме на път за хотел „Холидей Ин“ в центъра, който е на шест преки от Съдебната палата. Тя седи отпред до мен. Карл се спотайва отзад, мълчи и я варди като ротвайлер. Изигравам пред тях голяма част от днешните сцени в съда. Не, не подозират, че тя идва. Ръцете й треперят. Нежна и крехка е и се плаши от сянката си. Не виждам друг мотив да дойде, освен за отмъщение.

По нейна молба резервацията за хотела е на мое име. Тримата седим край масичката в стаята й на петнайсетия етаж и обсъждаме утрешните ми въпроси към нея. Написал съм ги на машина по реда, в който ще ги задам.

Ако притежава някаква хубост, тя е доста скрита. Косата й е офъкана и зле боядисана в някакво тъмночервено. Адвокатът й ми беше казал, че се лекува, но няма да я питам за това. Очите й са зачервени и тъжни, без следа от грим. На трийсет и една години е, с две дечица, веднъж развеждана. По вида и поведението й просто не мога да повярвам, че е правила кариерата си в „Грейт Бенефит“, скачайки от едно шефско легло в друго.

Карл бди над нея. Гали я по ръката, от време на време си дава мнението за някой отговор. Тя иска да свидетелства колкото се може по-рано сутринта, а после веднага да се върне на летището и да напусне този град.

Тръгвам си в полунощ.

Вторник в девет сутринта съдията Киплър открива заседанието, но разпорежда на пристава да задържи съдебните заседатели още няколко минути в стаята им. Пита Дръмонд дали информацията за подадените молби е пристигнала. При глоба от пет хиляди на ден направо ми се ще да не е.

— Преди час, ваша светлост — казва той с явно облекчение. Подава ми спретната купчинка листове и дори се усмихва леко, когато връчва на Киплър неговия екземпляр.

— Ще ви трябва малко време, мистър Бейлър — казва негова светлост.

— Отпуснете ми трийсет минути — помолвам аз.

— Добре. Ще извикаме съдебните заседатели в девет и половина.

Двамата с Дек хукваме към една стая за адвокати в дъното на коридора и започваме трескаво да четем сведенията. Както и се очакваше, те са на патагонски и почти нищо не може да се разкодира. Ама че гадове!

В девет и половина въвеждат съдебните заседатели в залата и съдията Киплър ги приветства топло. Те му докладват, че се чувстват добре, няма неразположени, никой не е установявал контакт с тях във връзка с делото.

— Вашият свидетел, мистър Бейлър — казва Киплър и Ден втори започва.

— Бих искал да продължа с Еверет Лъфкин — заявявам аз.

Лъфкин отново бива призован от стаята на свидетелите. След вчерашното фиаско с глава „U“ няма да му повярват и на една дума. Сигурен съм, че Дръмонд го е дъвкал и плюл до среднощ. Има доста изнурен вид. Подавам му официалния екземпляр на информацията за молбите и питам дали може да го идентифицира.

— Това е компютърна разпечатка на сводката за различните искания.

— Изготвена от компютрите на „Грейт Бенефит“ ли?

— Точно така.

— Кога?

— Снощи.

— Под ваш надзор като вицепрезидент, отговарящ за съответния отдел, така ли?