Джон Гришам - Ударът

И тъй нататък. Карам Лъфкин да чете едно-друго от своята инструкция, сетне го тормозя с въпроси, на които не може да отговори. Използвам постоянно думата „план“, особено след като Дръмонд прави възражение, а Киплър го отхвърля. Единайсети параграф съдържа същински речник на тайните кодове, които завеждащите трябва да отбележат в досието, за да намекнат на колегите си, че застрахованият много се бунтува. Явно, че схемата е: ако мине, мине. Щом някой клиент заплаши с адвокати и съдебни дела, молбата тутакси се преразглежда от по-висша инстанция във фирмата. Но ако клиентът не вдига пара, отказът минава.

Осемнайсети параграф, точка б изисква от инспекторите да напишат чек за сумата на обезщетението и да изпратят чека и досието в отдел „Гаранции“ с указания той да не се пуска до следващо разпореждане от техния отдел. Но разпореждане така и не идва.

— И тъй, какво става с чековете? — питам аз Лъфкин. Той няма представа.

Другата половина от „плана“ е в глава „U“ на Инструкцията за гаранциите, тъй че утре ме очаква същият разпит с друг вицепрезидент.

Всъщност не е нужно. Ако можехме да спрем ей сега, съдебните заседатели ще дадат каквото им поискам, а пък още не са видели Дони Рей. В четири и половина правим кратка почивка. Два часа и половина въртях Лъфкин на шиш, стига му толкова засега. Като излизам в коридора да ида в тоалетната, виждам как Дръмонд гневно сочи на Лъфкин и Ъндърхол някаква стая, където да влязат. Ех, да можех да видя как ги яде с парцалите.

След двайсет минути Лъфкин пак застава на свидетелското място. Засега съм приключил с инструкциите.

— Само още няколко кратки въпроса — казвам аз, усмихнат и ободрен. — Колко полици за здравна застраховка е издала „Грейт Бенефит“ през деветдесет и първа?

Тая невестулка отново се озърта безпомощно към адвоката си. Бяха длъжни да ми изпратят тази информация преди три седмици.

— Не зная с точност — казва той.

— А колко молби за изплащане на обезщетение са подадени през деветдесет и първа?

— Не зная с точност.

— Вие сте вицепрезидент, отговарящ за отдела, и не знаете?

— Това е голяма компания.

— А колко искания са били отхвърлени през деветдесет и първа?

В този момент — тъкмо навреме — се обажда съдията Киплър:

— Свидетелят може да бъде освободен за днес. Ще спрем за няколко минути, за да могат съдебните заседатели да си тръгнат.

Той се сбогува с тях, благодари им, отново повтаря задължителните изисквания към тях. Получавам няколко усмивки, докато хорицата се изнизват покрай масата ни. Изчакваме ги да напуснат залата, а когато и последният съдебен заседател изчезва зад двойната врата, Киплър казва:

— За протокола. Мистър Дръмонд, и двамата с клиента ви проявихте неуважение към съда. Настоявах тази информация да се предостави на адвоката на ищеца преди няколко седмици, а това не е направено. Искането е съвсем обосновано и уместно, а вие сте отказали да го удовлетворите. Готови ли сте с клиента ви да поседите на едно топло място до представяне на сведенията?

Лио е скочил на крака. Изглежда много уморен, състарява се пред очите ми тоя човек.

— Ваша светлост, опитах се да получа тази информация. Направих всичко по силите ми.

Горкичкият Лио. Още не може да преглътне глава „U“. И в този момент му вярвам искрено. Клиентът му току-що е доказал пред света, че укрива документи от него.

— На разположение ли е мистър Кийли? — пита негова светлост.

— В стаята за свидетели е — казва Дръмонд.

— Повикайте го.

След няколко секунди съдебният пристав въвежда висшия служител в залата.

На Дот вече й призлява. Трябва да се изпикае жената, пък и цигара да запали.

Киплър посочва към свидетелското място, лично той заклева Кийли, после го пита дали има основателна причина, заради която компанията му е отказала да предостави поисканата от мен информация.

Той мънка, хъмка, опитва се да прехвърли вината върху дребните чиновници.

— Разбирате ли какво означава „неуважение към съда“? — пита Киплър.

— Ами… донякъде, всъщност — не.

— Много е просто. Вашата компания е проявила неуважение към съда, мистър Кийли. Мога или да й наложа голяма глоба, или да ви вкарам вас в затвора като изпълнителен директор. Кое да бъде?

Сигурен съм, че някои от приятел четата му са си изкарали като на почивка във федералните „клубове“, но Кийли съзнава, ме в този случай „затвор“ означава онзи, централния, с цялата пасмина за компания.