Джон Гришам - Ударът

— Би могло да се каже.

— Добре. А сега, мистър Лъфкин, моля да осведомите съдебните заседатели колко здравни застраховки са били направени през деветдесет и първа.

Той се поколебава, после започва да рови из разпечатката. Чакаме, докато прелиства страниците. Единственият звук през дългото неловко мълчание е шумоленето на хартия в скута на Лъфкин.

Ровичкането из документите е любимата тактика на застрахователните компании и адвокатите им. Умират да се пипкат до последния момент, за предпочитане до деня преди процеса, и тогава да стоварят три-четири натъпкани с листа кашони пред прага на противниковия адвокат. Избегнах тази участ благодарение на Тайрън.

Това сега е нещо подобно. Мислили са, предполагам, че могат да цъфнат тук тая сутрин, да ми хвърлят седемдесет страници информация, повечето нищо незначеща, и толкоз.

— Трудно е да се каже, наистина — изрича той едва чуто. — Е, ако имах малко време…

— Два месеца имахте — виква Киплър, а микрофонът му работи безотказно. Тонът и силата на думите му са стряскащи. — А сега отговорете на въпроса.

Червеите на масата на защитата вече се гърчат.

— Искам да узная три неща, мистър Лъфкин — казвам аз. — Броят на съществуващите полици, броят на исканията по тези полици и броят на отказите. Всичкото това за деветдесет и първа. Моля.

Пак шумолят страници.

— Ако си спомням правилно, имали сме някъде от порядъка на деветдесет и седем хиляди полици.

— Не можете ли да си погледнете цифрите ей там вътре и да ни кажете по-точно?

Явно не може. Преструва се, че е толкова задълбочен в данните, та няма как да отговори на въпроса ми.

— И вие сте вицепрезидент, отговарящ за този отдел? — подметвам с насмешка аз.

— Точно така — отвръща той.

— Да ви попитам следното, мистър Лъфкин. Доколкото ви е известно, съдържа ли се исканата от мен информация в тази разпечатка?

— Да.

— Значи е въпрос само да се открие.

— Ако млъкнете за малко, ще я открия — изръмжава той като ранено животно и по този начин се нанизва жестоко.

— От мен не се иска да мълча, мистър Лъфкин.

Дръмонд се надига и умолително разперва ръце.

— Ваша светлост, за бога, свидетелят се опитва да намери информацията.

— Свидетелят, мистър Дръмонд, е имал два месеца за тази цел. Той е вицепрезидентът, отговарящ за исканията за изплащане на обезщетение и със сигурност може да разчита цифри. Отхвърля се.

— Забравете разпечатката за секунда, мистър Лъфкин — казвам аз. — Какво е средногодишното съотношение между полиците и молбите за обезщетение? Просто кажете един процент.

— Завеждаме молби от порядъка на 8–10 процента спрямо броя на полиците.

— А какъв е процентът на молбите, които в крайна сметка получават отказ?

— Около десет процента се отхвърлят — казва той. Макар че изведнъж започна да намира отговори, никак не му е драго да ги споделя.

— Какъв е средният размер на едно искане, все едно дали се изплаща, или отхвърля?

Следва продължително мълчание, той мисли. Смятам, че е вдигнал бялото знаме. Просто мечтае да се свърши, да напусне тая зала и изобщо Мемфис.

— Средно около пет хиляди долара, там някъде.

— Но има искания само за по неколкостотин, вярно ли е?

— Да.

— А други са за стотици хиляди, нали така?

— Да.

— Значи е трудно да се изчисли средният размер, прав ли съм?

— Да.

— И тъй, тези средни цифри и проценти, които току-що ни съобщихте, типични ли са те за целия застрахователен бранш или се отнасят само за „Грейт Бенефит“?

— Не мога да обобщавам за целия бранш.

— С една дума, не знаете.

— Не съм казал такова нещо.

— Тогава знаете, така ли? Ами значи отговорете на въпроса.

Раменете му поувисват. Човекът просто иска да излезе от тази зала.

— Бих казал, че навсякъде е почти едно и също.

— Благодаря ви. — Тук млъквам за по-ефектно. Преглеждам бележките си за секунда-две и намигам на Дек, който се изнизва от залата. — Само още няколко въпроса, мистър Лъфкин. Вие ли посъветвахте Джаки Леманчик, че трябва да напусне?

— Не.

— А как бихте оценили нейната работа?

— Средна.

— Знаете ли защо е била свалена от поста старши инспектор?

— Доколкото си спомням, беше нещо, свързано с уменията й да ръководи хората.

— Получила ли е някаква компенсация при прекратяване на договора?

— Не. Тя сама напусна.

— Без никакви компенсации?

— Да.

— Благодаря ви. Ваша светлост, приключих с този свидетел.

Дръмонд може да избира между две неща. Или да използва Лъфкин като свидетел сега, без въвеждащи въпроси, или да си го запази за по-късно. Ще е невъзможно да вдигне на крака човечеца и не се съмнявам, че предпочита в момента да не го гледа повече пред очите си.