Джон Гришам - Ударът

Процентът на отказите в „Грейт Бенефит“ за деветдесет и първа несъмнено е висок, но за това вероятно си има причини. Не е нещо нечувано в бранша. А и невинаги може да се вярва на цифрите. Всъщност, ако се погледнат последните десет години, средният процент на отказите в „Грейт Бенефит“ е малко под дванайсет, което със сигурност влиза в рамките на средния. След цифрите следват още цифри и ние бързо се объркваме, а Дръмонд това цели.

Рейски слиза от свидетелското място и почва да сочи разни неща по разноцветна таблица. Говори на съдебните заседатели като печен оратор, а аз се чудя колко ли често му се случва да прави това. Цифрите са си съвсем в рамките на нормалното.

В три и половина Киплър се смилява и ни дава почивка. Свирам се в претъпкания коридор заедно с Купър Джаксън и приятелите му. Нали вече са ветерани в процесите, бързат да дават съвети. Всички се съгласяваме, че Дръмонд протака и се надява на уикенда.

По време на следобедното заседание и дума не обелвам. Рейски дава показания до късно, а накрая изсипва куп свои и чужди твърдения за това колко справедливо било подходено към всичко. По изражението на съдебните заседатели преценявам, че са щастливи, задето най-после е свършил. Благодарен съм за няколкото допълнителни часа, през които да се подготвя за неговия разпит.

Дек и аз се заседяваме заедно с Купър Джаксън и приятелите му на една хубава вечеря в стар италиански ресторант на име „Гризанти“. Големият Джон Гризанти, колоритният съдържател, ни настанява в отделна заличка, на която й викат „Пресцентъра“. Носи ни чудесно вино, без да сме го поръчвали, и ни казва точно какво да ядем.

Виното успокоява и за пръв път от много дни насам почти успявам да се отпусна. Може би тази нощ ще спя добре.

Сметката надхвърля четиристотин долара и Купър Джаксън бързо я грабва от табличката. Слава богу. Адвокатската кантора на Руди Бейлър може и да е на косъм от големия удар, но точно сега все още е на червено.

Секунди след като Пейтън Рейски е заел свидетелското място в слънчевото утро на четвъртъка, му подавам копие от обидното писмо и моля да го прочете. После питам:

— А сега, мистър Рейски, според вас, като вещо лице, урва дали е справедлив и обоснован отговор от „Грейт Бенефит“?

Предупредили са го.

— Разбира се, че не. Това е ужасно.

— Шокиращо, нали?

— Да. Но разбрах, че авторът на това писмо вече не работи в компанията.

— Кой ви го каза? — питам аз много подозрително.

— Ами не си спомням името. Някой от компанията.

— А този непознат спомена ли ви по каква причина е напуснал мистър Крокит?

— Не мога да ви кажа. Вероятно има нещо общо с писмото.

— Вероятно? Сигурен ли сте, или просто предполагате?

— Всъщност не съм сигурен.

— Благодаря. А дали този непознат ви е казал, че мистър Крокит е напуснал компанията два дни преди датата за показанията му по делото?

— Струва ми се, че не.

— Не знаете защо е напуснал, така ли?

— Не.

— Добре. Помислих, че се опитвате да внушите на съдебните заседатели, че мистър Крокит е напуснал компанията, защото е авторът на писмото. Нямахте предвид това, нали?

— Не.

— Благодаря.

Вчера, докато си пиехме виното, решихме, че ще е грешка да стоварим инструкциите върху главата на Рейски. Има няколко причини да мислим така. Първо, съдебните заседатели вече са запознати с доказателството. Второ, в началото то бе представено по много драматичен и ефектен начин — иначе казано, хванахме Лъфкин да плещи лъжи. Трето на Рейски всичко много бързо му идва на езика и ще е трудно да го притиснем. Четвърто, имал е достатъчно време да се подготви за нашата атака, а ще свърши по-добра работа, ако забави своята. Пето, той ще се вкопчи във възможността да обърка съдебните заседатели още повече. И най-важното — това ще отнеме много време. Спокойно ще загубим часове наред, спорейки с него по инструкциите и статистическите данни. Един цял ден ще отиде на вятъра, а няма да стигнем доникъде.

— Кой ви плаща заплатата, мистър Рейски?

— Моят работодател. Националният съюз на застрахователите.

— Откъде се набират средствата?

— От самите застрахователни компании.

— „Грейт Бенефит“ подпомага ли дружеството?

— Да.

— И с какви суми?

Той поглежда Дръмонд, който вече е скочил на крака.

— Възразявам, ваша светлост! Това няма отношение към делото!

— Отхвърля се. Мисля, че има.

— Колко, мистър Рейски? — услужливо повтарям аз.