Джон Гришам - Време да убиваш

Нетърпението им растеше. След половин час скандирания „Искаме Карл Лий! Искаме Карл Лий!“ той се появи на вратата. Посрещна го гръмовен рев. Съпровождан от адвоката и семейството си, той бавно си проби път през тълпата, задръстила входа, и спря на най-горното стъпало, под колоните. Крясъците на двайсет хиляди гърла бяха оглушителни. Той прегърна своя адвокат и двамата вдигнаха ръце за поздрав към морето от възторжени лица.

Шумните въпроси на армията репортери бяха напълно заглушени. От време на време Джейк спираше да маха и се провикваше нещо за пресконференция от два часа в кантората му.

Карл Лий прегърна жена си и децата и всички помахаха за поздрав. Тълпата изрева одобрително. Джейк се измъкна и влезе в съда, където Лусиец и Хари Рекс го чакаха в един ъгъл.

— Да се махаме оттук! — викна им Джейк. Втурнаха се през пълния с народ коридор и излязоха от задната врата. Джейк зърна гъмжило от репортери на тротоара пред кантората си.

— Къде си паркирал? — попита той.

Лусиен посочи една странична улица и те хукнаха натам.

Сали опържи свински котлети и зелени доматчета и им ги поднесе на верандата. Лусиен извади бутилка скъпо шампанско и се закле, че отдавна го пази специално за случая. Хари Рекс лапаше с пръсти и глозгаше кокалите, сякаш цял месец не бе слагал залък в уста. Джейк само ровеше из чинията, но добре се справяше с леденото вино. След втората чаша започна да се усмихва на нещо си в далечината. Беше щастлив.

— Ако знаеш какъв глупашки вид имаш — каза Хари Рекс с пълна уста.

— Млъквай, Хари Рекс — сряза го Лусиен. — Остави го да се наслаждава на най-блажения час от живота си.

— Той си се наслаждава. Я го погледни как се е ухилил.

— Какво да кажа на репортерите? — попита Джейк.

— Кажи им, че ти трябват клиенти — рече Хари Рекс.

— Клиенти ще има достатъчно — отвърна Лусиен. — Ще се редят на опашка по тротоарите, за да се запишат при него.

— Ти защо не говори с репортерите в съда? И камерите работеха, и всичко им беше подръка. Аз понечих да им кажа нещо — каза Хари Рекс.

— Сигурно не е било за пред хора — отвърна Лусиен.

— Държа ги в ръцете си — каза Джейк. — Няма къде да ходят. Ще продаваме билети за пресконференцията и ще направим състояние.

— Джейк, може ли да дойда и аз, моля ти се, ще седя кротко и само ще гледам. Много те моля — умилкваше се Хари Рекс.

Спориха дали да се качат на таратайката на Хари или на раздрънканото малко порше. Джейк заяви, че няма да кара. Хари Рекс бе по-гръмогласен и всички се натовариха в неговата кола. Лусиен се намести на задната седалка. Джейк седна отпред и започна да дава разпореждания. Поеха по задните улици, за да избегнат потоците от коли, които прииждаха откъм площада. Шосето бе задръстено и Джейк накара шофьора си да обикаля по безброй чакълести пътища. Намериха един асфалтов и Хари Рекс пое към езерото.

— Имам един въпрос, Лусиен — каза Джейк.

— Какъв е той?

— Искам да ми отговориш направо.

— Какъв е въпросът?

— Направи ли сделка със Сискоу?

— Не съм, момчето ми, ти сам си спечели делото.

— Заклеваш ли се?

— Заклевам се в бога. Върху една камара библии.

На Джейк му се искаше да е истина и повече не отвори дума за това. Пътуваха мълчаливо в душната жега и слушаха как Хари Рекс припява на касетофона. Изведнъж Джейк посочи нещо встрани и извика. Хари Рекс наби спирачки, направи бясно ляв завой и се пое по друг чакълест път.

— Къде отиваме? — попита Лусиен.

— Само за секунда ще се отбием на едно място — отвърна Джейк, загледан в редицата от къщи, към които се приближаваха. Посочи втората, Хари Рекс сви по алеята и паркира под сянката на клонесто дърво. Джейк изскочи навън, огледа двора и се качи на верандата. Почука на рамката на мрежестата врата.

Появи се един мъж. Непознат.

— Кого търсите?

— Аз съм Джейк Бриганс и…

Вратата рязко се отвори, мъжът се втурна на верандата и сграбчи ръката му.

— Радвам се да се запознаем, Джейк. Аз съм Мак Лойд Кроуъл. Бях в разширения състав, който за малко не освободи обвиняемия още тогава. Ти свърши чудесна работа. Гордея се с теб.

Джейк поклати глава и си повтори името му. И тогава си спомни. Мак Лойд Кроуъл, оня, който бе казал на Бъкли да си затваря устата и да си наляга парцалите.

— О, да, Мак Лойд, сега си спомням. Благодаря ти.

Джейк погледна притеснено към вратата.

— Уанда ли търсиш? — попита Кроуъл.

— Да, нея. Просто минавах и си спомних адреса й, нали проучвах заседателите.